- Как си обяснявате навлизането на американци от небългарски произход в една българска задгранична епархия? Продължава ли този процес и как се включват те в епархийския живот?

- Българското духовно присъствие в Америка в отделните църковни общини е от 1907 г. - 95-годишно, а като организирана епархия от 1937 г., т. е. 65-годишно. Това е един дълъг период на успешна православна мисия и свидетелство не само сред сънародниците ни от т. нар. Нов свят, но и сред американци от небългарски произход. Индивидуално и чрез смесени бракове ние имаме православни другородци почти във всички църковни общини. Организирано обаче в епархията ни влязоха 9 църкви, една академия в Кодиак, Аляска, и един мъжки манастир в Боскобел, щата Уискансън, през 2000 и 2001 г. Обяснението е: те видяха много хубави неща в нашата работа, в църковното ни служение и в православния ни начин на живот и учение и макар да бяхме най-скромната юрисдикция, предпочетоха нас, заради духовността, скромността, строгостта и светостта на Майката БПЦ, нейния предстоятел и Св. Синод, както и на всички нас по места.
Този процес на взаимно опознаване и ревностно служение продължава, интересът към нас се умножава и желанието за влизане в нашата юрисдикция се увеличава. Всичко това ме удивява и насърчава за още по-активна работа, защото в някои отношения новите ни църкви изпреварват старите, а като епархийски митрополит трябва достойно да давам отговор на всяка надежда в старанието ни да достигнем края на нашата вяра - спасението на душите.
- Как се отрази на Вашите американски духовни чеда посещението им в България?

- В духовно отношение - благодатно, в просветно - поучително, в административно - насърчително, в културно - положително и даже удивително. За 14 дни 25 души посетихме Рилския, Самоковския, Бачковския, Калоферския, Казанлъшкия, Соколския, Дряновския и Троянския манастири, София, Славовица, Пловдив, Габрово, В. Търново, Арбанаси, Троян и Копривщица. Служихме, пяхме и се радвахме на българската святост и красота. Всички се завърнахме у дома пълни с благодат и знание за православната ни страна. В резултат на това поклонническо посещение българската святост и благословение се разнесе по всички наши нови църковни общини от източния до западния бряг на Америка, та чак до Аляска. Народът ни там се прекланя пред българските светци, особено пред Св. Иван Рилски, пие от неговата вода от аязмото при гроба му, помазва се с елей от кандилцето над светите му мощи и се докосва до осветения от ръката му памук за телесно здраве и духовна чистота. Във всички наши нови църкви се споменава името на Българския патриарх, чувства се благоуханието на българското св. миро, възнасят се молитви към българските светци, малката ектения навред се казва „по наше”. В процес на превод са житията на българските светци, подготвя се за печат историята на Българската епархия, в изпълнение вече са тропарите, кондаците и акатистите на светците ни, за които имаме богослужбите на църковнославянски език. Голямо е желанието у всички да посетят България отново.
- Как се развива Православието като цяло в САЩ, Канада и Австралия?

- Много усилено. Това е най-съкровената тайна, която Америка вече търси да придобие в пълнота - православната духовност. Особено след случилото се на 11.IХ.2001 г., което промени из основи Америка в търсенето й на духовните ценности. Ние, православните, усетихме това, обединихме усилията си и почти всички юрисдикции разширихме не само администрациите си, но умножихме и енориите си. Мисията ни продължава не само сред 65 милиона неангажирани американци, но и сред етническите общности, които се увеличават с нови емигранти всеки изминат ден. В резултат на големия интерес към св. Православие всички ние, православните канонически епископи в САЩ и Канада, ще се съберем от 7 до 9 май 2003 г. в гр. Лигионер, щата Пенсилвания, за да обсъдим развитието на Православието в Новия свят и нашето участие в този благословен процес. Всички сме убедени, че Америка и Канада се нуждаят от Православието и са готови да го приемат, стига и ние да сме готови на думи и на дело да им го предадем в оригинален вид с православен живот във всяко благочестие и чистота. Ако Америка и Канада приемат тези православни духовни ценности, това ще е добре, ако ли не, ние ще продължим ехото на думите на тримата момци във Вавилонската страна: „Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним” (Дан. 3:18).
- Как изглежда от ваша гледна точка състоянието на Църквата ни вътре в България?

- Това е моят поглед от близо и далеч: 10 години вече БПЦ е в състояние на ограбване, гонение, разделение, неуважение, не-признаване и дори подигравателно отношение от страна на официалната политическа власт. Нещо, което смути изцяло БПЦ и затормози истинската й спасителна мисия и православно свидетелство сред българския народ. Тоест, след 50-годишен застой, вместо да се активизира и възроди, БПЦ изпадна в състояние на смут, самозащита, самосъхранение и оцеляване, което продължава и сега. В резултат на това мисленето ни се промени, духовността ни се принизи, дисциплината ни се почти разруши, послушанието ни изчезна, а за финансовите ни възможности да не говорим - те са отдавна вече на червено. От събратята архиереи разбирам, че епархиите с по-запазен духовен живот някак си се самоиздържат, ала по-малките и църковно не така активните просто не зная как съществуват. С една дума, както народът ни, така и ние в Църквата ни се движим и съществуваме в немотия и мизерия. „Св. великомъченица свещица”, както казваше любимият ми учител по омилетика отец протодякон Георги Ибришимов, миро да капе на гроба му, излезе от нашия контрол и не е вече тъй важното перо в синодалния централен бюджет. И най-важното: официално сме все още нелегитимни под влияние на абсурдното определение на ВАС, че можем да имаме БПЦ-та колкото си щем! Ето това е бедата на БПЦ - изпитания от свои и чужди, от „приятели” и лъжебратя, които търпим и все още не можем да преодолеем. БПЦ е мъченица.
- Какво е Вашето отношение към (проекто-) Закона за вероизповеданията? Какво ще промени той на практика в общественото положение на БПЦ?

- Какво може да бъде друго освен положително. Наричам го: „Изгрев над БПЦ, тъй многоочакван след многогодишната тъмна нощ”. Затова се молех усърдно на Бога да благослови Негово Величество Симеон II да дойде на власт. Защото знам просветеното му разбиране относно каноничната БПЦ от рождението му до сега и вярвам все още, че ще стори всичко възможно, както и обеща, да подпомогне Църквата ни да стъпи на крака, да стане официално призната и в очите на държавата да се регулира със закон статус квото на нейния живот. Е, утешително е, че се работи в тази област и властимащите ни уверяват, че в най-скоро време проектозаконът за вероизповеданията ще стане закон с допълненията и облекченията, че църквите и манастирите ни ще си върнат ограбената им собственост.
Що се отнася до промяната, мисля, че тя ще е естествена. Стига да стане читав законът. Той ще промени не само общественото положение на БПЦ, но ще раздвижи из основи администрацията й. Защото тогава няма да има повече оправдания и извинения, а ще е необходима къртовска работа с висока отговорност, за да възвърнем полагащото се място на БПЦ в обществото като духовна майка хранителка и пазителка на България и народа ни, имайки предвид и материалното благосъстояние, което тя ще притежава след връщането на нейните имоти.
- В навечерието сме на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. Какви са според Вас най-важните актуални задачи, които стоят пред Църквата ни днес?

- Да, слава на Господа, че ни милва досега. Наистина, юбилеят е знаменит - 50 години възстановена Българска патриаршия! По повод отбелязването на тази годишнина, редно е да направим отчет, но с поглед напред. Защото много са актуалните задачи, които стоят пред БПЦ днес. Най-важна от тях, според мен, е: да изготвим според изискванията и на новото време една нова пълна и реална характеристика за всеки един от нас в личния й състав - от върховното управление до клисаря в епархийските ни църкви и манастири - и да вземем съответните бързи решения според ангажираността и способността на всеки един от нас поотделно. Тоест, да се види и каже кой иска и може да работи и служи и кой - не. Усмихваме се, когато цитираме диктатора, че „кадрите решават всичко”, но то си е така. И Негово Светейшество тия дни ми каза: „Дядо Йосифе, където имаме добър свещенослужител, работите вървят добре!” Така е. Затова, ако не достигат сили на Св. Синод да направи необходимото, той може според устава ни да свика или архиерейски, или църковен извънреден събор, за да разреши този важен въпрос от живота на БПЦ. Защото, по себе си съдя - аз вече съм износен! Темпото е голямо и ни е нужна млада кръв, свежи сили, нови хора, отговорни талантливи братя и сестри в Христа, които безупречно да поемат и носят послушанието на Църквата като изрядни свещенослужители и труженици по всички линии на светото пастирско служение.
- Какво са чувствата, с които изпращате отминаващата година и посрещате предстоящия Рождественски празник?

- Аз ще обърна отговора, тъй като с Христовото Рождество започна новото летоброене. Що се отнася до чувствата ми, те са: посрещам Рождественските празници с чувство на голяма радост, че се ражда моят Спасител Христос Господ, Който ще ми подари живот в изобилие, ще ми даде мир, какъвто светът не може да ми предостави и ще ме спаси от греховете ми и не само мен, но и моите духовни чеда и всички, за които се моля и които са моя съдба, живот и спасение.
Отминаващата година пък изпращам с чувство на благодарност, че Господ ми даде здраве и сили да мога с Неговата помощ по мере сил да изпълня възложеното ми от Негово Светейшество и Св. Синод нелеко послушание далеч от роден край да прославям Бога и разгласям българското православие чрез православен начин на живот и служение, на български език сред братя и по английски между другородци, с успех за духовна утеха. Благодаря на Бога за всичко!

E-книги