Подробни сведения за мъченичеството на светия мъченик Дасий Доростолски дава ст. н. с. д-р Георги Атанасов. Базирайки се на неговите научи изследвания, предвид предстоящото пренасяне на частица от светите мощи, които папа Йоан-Павел II донесе от Италия при посещението си през миналата година в България, ще се опитам накратко да представя данни за живота му.
Св. Дасий е бил войник в римския императорски легион в Дуросторум, днешния град Силистра, по времето на императорите Максимиан Херкулий и Диоклетиан, управлявали съвместно между 284 и 305 година. Житието е кратко, написано на гръцки език, по всяка вероятност от благочестив християнин от Изтока.
Сред езичниците от тоя край имало един много лош обичай - всяка година чествали божеството Кронос, нечестив войнишки празник, при който се теглел жребий един от войниците да изпълнява ролята на самото божество в продължение на 30 дни. През това време той представлявал самото божество Кронос. Облечен в царствено облекло и придружен от множество войници, той се движел из града и можел безнаказано да задоволява своите низки безнравствени инстинкти с хора, които пожелаел, те били длъжни да му се подчиняват. След изтичане на 30-те дни бил принасян в жертва на безименните и скверни идоли, като бивал посичан с меч.
За нещастие, а по-скоро за изповядване славата на Бога, жребият се паднал на доблестния войник-християнин Дасий. Той добре помнел как при кръщението си, съгласно чинопоследованието на тайнството св. Кръщение, при приканата за отричане от дявола и всичките му служители е плюел на тях. Хвърлен в затвора до деня на празненството, размислял колко пагубно е да се поддаде на сатанинските примамки, а да изгуби блажения живот в царството небесно. С непоколебимата си вяра в Господа Иисуса Христа се почувствал честит, че ще изповяда Неговото име пред заблудените неверници.
И така, изведен от затвора, изправен пред императорския легат Басос, му задали въпроса въпроса: „Какъв си и как се казваш?” Той смело изповядал: „По длъжност съм войник, а за името си ще кажа: името което съм си избрал, е християнин, а името, което ми е сложено от родителите, е Дасий.”
Императорският пълномощник Басос го приканил да се помоли и да се поклони пред образите на императорите, които им давали прехраната и всецяло ги обгрижвали.
Блаженият Дасий отговорил: „Аз вече казах, и пак казвам, че съм християнин и не служа на земен, а на Небесния Цар. Неговия дар притежавам, чрез Неговата благодат живея и съм благат, поради неизказаното Му човеколюбие.”
Басос повторно го приканил да се помоли пред образите на императорите, като заявил, че и „самите варварски народи” ги почитали и им се покорявали.
Блаженият Дасий отвърнал: „Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядах и не се покорявам на никого другиго, освен на единия безгрешен и вечен Бог Отец, Син и Светий Дух в три имена и начала, но в една същност. Вече за трети път изповядвам вярата си в Светата Троица, понеже подкрепен от Нея, бързо побеждавам и сразявам безумието на дявола.”
Басос се опитал да го убеди, но светият изповедник гръмко заявил: „Прави каквото ти е заповядано от безбожните нечестиви императори, защото аз изповядвам вярата в своя Бог, която веднъж съм решил да пазя, и вярвам, че твърдо и сигурно ще устоя в това си изповедание. Твоите заплахи не ще ме отклонят от това ми решение.” И на приканата да си помисли и реши, той викнал: „Аз вече съм решил, прави каквото искаш, християнин съм и плюя на императорите и славата им, и се отвращавам от тях, за да живея вечния живот.”
Повели изповедника на смърт, като пред него един носел „нечестива кадилница” и го принуждавал да принесе жертва на божествата. Дасий с ръка блъснал кадилницата и „идолите на светотатците”, благоговейно се прекръстил, „въоръжил челото си със знака на честния кръст на Христа, с чиято сила той смело се показал пред насилника”.
И така, светият мъченик бил посечен, обезглавен на 20 ноември, петък, в четвъртия час (десет часа заранта) в 303 година от палача Йоан и тъй завършил мъченическия си подвиг.
Съгласно римските закони, давало се свобода за погребение дори и на престъпници. Светият мъченик бил погребан по християнския погребален ред, а по-сетне - след издаването на Миланския едикт от 313 г., бил поставен и кръст на гроба. А когато се учредява епископската катедра в Дуросторум от V-VI век, бил приготвен каменен саркофаг и светите мощи били поставени пред олтарната преграда. През VI век, при нашествието на аварите, много от християните напуснали града и отнесли най-ценното - мощите на светите мъченици, каквито в града е имало 12 на брой. Вероятно тогава са отнесени с други мощи в Цариград в църквата „Св. Богородица”.
През XIII век рицарите-кръстоносци при своя IV поход завладели Константинопол - Цариград, ограбили града и отнесли мощите в Италия, в град Анкона. Първоначално мощите са поставени в църквата „Сан Салваторе” - около 1223-1224 година. През 1456 година се появила чума. Гражданите, търсейки лек, отворили саркофага и се оказало, че мощите са чудодейни, с целителна сила.
Джулиано Сарацини през 1675 г. определено пише, че в саркофага „...по стара традиция е положено тялото на св. Дасий, който бил войник... убит според древно предание”.
По молитвите на този смел изповедник на Христовата вяра, нека Господ Бог да усилва вярата у благочестивите християни, да благослови тружениците в „златна Добруджа” за плодоносен труд и всички да живеят щастливо за слава Божия.

E-книги