Софийският храм-паметник „Св. апостол Андрей Първозвани” е построен през 1926 г. в памет и прослава на българските опълченци, загинали за свободата на България. Той е не само единственият в България храм, носещ името на първозвания Христов апостол, но е и единственият, който е посветен на героичните български войници, участвали в Руско-турската освободителна война, Сръбско-българската война и Македоно-одринското опълчение. Те всекидневно се споменават на богослуженията в храма.
Историята на построяването на този храм-паметник е следната. След Първата световна война в 1925 г. Софийският митрополит Стефан, бъдещият екзарх, е благословил на най-високото място в тогавашна София да се построи храм-паметник по случай 50-годишния юбилей от героичните Шипченски боеве. За целта Голямата софийска община отпуска безвъзмездно парцел в кв. „Банишора” между улиците „Опълченска”, „Странджа”, „Струга” и „Кавала” за строеж на величествен храм. Възложено е на свещ. Василий Давидов от храм „Св. Николай Софийски” да създаде инициативен комитет за построяването на този храм.
В резултат на усилията на този комитет през 1926 г. в края на определения за строеж парцел е построен временен параклис.
С идеята, след като се съберат достатъчно средства, да се построи истинският голям храм-паметник.
На 13 декември1926 г. викарият на Софийската митрополия Знеполски епископ Паисий (по-късно Врачански митрополит и наместник на Светия Синод) заедно с протосингела архим. Софроний, който впоследствие става Великотърновски митрополит, полага антиминса на светия престол и отслужва първата света Литургия в храм „Св. Андрей”.
За съжаление, поради започването на Втората световна война, идеята на това място да се издигне величествен храм-паметник, подобен на „Св. Александър Невски”, не се осъществява. „В един злокобен ден”, според израза на блаженопочиналия Български патриарх Кирил, на 10 януари 1944 г. при бомбардировките над София върху параклиса пада самолетна бомба и го разрушава до основи. По-късно свещ. Василий Попдимитров, тогавашен председател на храма, успява за три години да построи върху същите основи нов параклис. Възстановяването е завършено през 1948 г. По Божи промисъл, точно в най-тежките за Църквата ни години, след промяната на властта, настоятелството успява да възстанови разрушения православен храм. Това е истинско чудо за времето си.
След възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г., новоизбраният Български патриарх Кирил посещава на храмовия празник храм „Св. ап. Андрей Първозвани”. За това посещение на патриарха има запазен паметен протокол на църковното настоятелство. Тогава в своята реч Българският патриарх Кирил нарича храм „Св. Андрей” „Храм-паметник на българското опълчение”. Патриарх Кирил горещо желаел да се разшири този малък параклис до първоначалния му замисъл и тази негова мечта се осъществява дотолкова, доколкото времето позволява. Няколко години преди да почине, с негово благословение започва строежът на две допълнителни странични крила и висока камбанария над притвора на храма.
Междувременно, без официално отчуждаване, върху дарения на храма терен са построени детска градина и районна поща, с което възможността да се издигне нов, голям храм с прихрамов комплекс е осуетена.
След този трикратен строеж на храм-паметник „Св. апостол Андрей Първозвани” на 2 май 1972 г. храмът е тържествено осветен от тогавашния викариен епископ на Софийска митрополия Левкийски епископ Партений. Тогава, през 1976 г. на 50-годишния юбилей от построяването на храма и при други случаи епископ Партений говори от амвона за храма, носещ името на Първозвания Христов апостол, като за „четвъртата софийска катедрала” след „Св. София” по старшинство, „Св. Александър Невски” като патриаршеска катедрала и „Св. Неделя” като митрополитска катедрала.
Сега храмът се готви за предстоящия 80-годишен юбилей през 2006 г. Голямото желание на председателя на храма свещеноиконом Иван Касабов е да се осъществи някой ден мечтата на неговите предци и първоначалният замисъл на Св. Синод на БПЦ: да се построи на това място величествен храм-паметник, посветен на българското опълчение.
Бог да благослови благочестивите им намерения!