Личност и семейство

За мирогледа в семейството

София Сергеевна Куломзина е родена през 1903 г. в Санкт Петербург. Дъщеря е на последния заместник-председател на царската Дума. През 1920 година е принудена да напусне Русия по политически причини. Продължава образованието си в Германия, където изучава философия. По-късно заминава за САЩ и там завършва магистратура по педагогика в Колумбийския университет. Живее във Франция, където помага на децата на руските емигранти. През

1948 г. заедно със съпруга си се преселва в САЩ. В продължение на 10 години преподава религиозна педагогика в православната семинария „Св. Владимир” в Ню Йорк. Организира семинари за обучение на учители по религия на територията на САЩ, помага в създаването на неделни енорийски училища за деца. Тя е един от основателите на Комисията за православно християнско образование към конференцията на епископите в Америка, която координира и подпомага религиозното образование в православните общини в САЩ. София Куломзина има три деца. Носител е на званието „почетен доктор по богословие” на семинарията „Св. Владимир”. След падането на комунистическия режим в Русия помага за възстановяването на религиозното образование там. През 1999 г. Руският патриарх Алексий II я награждава с орден „Света Олга”. София Куломзина е автор на много книги по религиозна педагогика и на детски книги за изучаване на Свещ. Писание.
Представя се в Господа през 2000 г. на 96-годишна възраст.


Една от най-важните страни на семейния живот е разбирането на живота, неговия смисъл, на щастието, „йерархията на жизнените ценности” - с други думи на всичко, което определя мирогледа. Според мен това е въпрос не само на вяра или идеология, но е нещо по-загадъчно и дълбоко. При „смесените” (междуконфесионални) бракове е много трудно да се постигне обща гледна точка, но често тя липсва и там, където мъжът и жената само формално принадлежат на една и съща Църква. В същото време аз познавам и случаи, при които бракът наистина въплъщава съюза на любовта, при който „единството” на съпрузите, техните общи възгледи за живота органически са се съчетали с уважително отношение към различното мнение на любимия човек.
Общият мироглед е основан на общото разбиране за щастие, а в християнското семейство - на християнското разбиране за щастие. Човек по природа иска да бъде щастлив. Много анти-християнски течения спекулират с този стремеж на човека към щастие. Дори рекламите в метрото ни обещават щастие и душевен мир, ако си купим това или онова, ако направим едно или друго (дори ако посетим „църквата, която ни харесва”). Човек се ражда със стремежа към щастие, с инстинктивното усещане за това, че животът трябва да бъде щастлив, че ако не сме щастливи, значи не сме достигнали целта си. Това би могло да е нещо като подсъзнателна памет за живота на човека до грехопадението.
Много ми хареса какво бе писал по този повод покойният вече Пражки архиепископ Сергий в серията си от статии „О благобытии”. Говорейки за човешката носталгия по щастието, той отбелязва, че „ние се чувстваме нещастни само тогава, когато приемаме временното господство на злите сили за нашето истинско „аз”, за истинската природа на нашата личност. С други думи, ние сме нещастни, когато приемаме злото за неизменна част от своето истинско „аз”.” В отношенията си с хората ние също понякога сме склонни да отъждествяваме тяхната истинска природа и характер със злото, което виждаме в тях; отнасяме се с тях така, сякаш злото е естествена част от тяхната личност, сякаш те са лоши. Всекидневният живот и особено семейният дава възможност да се установят отношения с истинското „аз” в човека. Семейният живот помага да достигнеш до истинската същност на личността, да се откажеш да отъждествяваш всичко неистинско, временно и лошо с истинската същност на любимия човек. Всеки ден от живота ни се дава, за да се сдобием с поне частица добро и радост, които са същността на вечния живот. За да постигнем нещо добро в живота, ние сме призвани всяка минута да бъдем творци. Радостното преображение на света е възможно само в творческото преодоляване на изкушенията. Побеждавайки греха, ние откриваме доброто, а откривайки доброто, се приобщаваме към вечния живот. Епископ Сергий предлага да се учим да откриваме доброто в хората и в живота, за да побеждаваме злото.
Аз се спрях подробно на разсъжденията на епископ Сергий, защото ги считам за пряко отнасящи се до задачата за създаване на християнски начин на живот в семейството и за проникващи дълбоко в същността на проблемите. Те разкриват корените на взаимното (и често „оправдано”) недоволство от мъжа или жената; показват причините, поради които вкусовете, мненията и желанията на децата не се харесват на родителите; причините за антагонизма между децата и родителите и между самите деца. Тези разсъждения съвсем точно разкриват същността на разликата между „щастливите” и „нещастните” семейства.
Важно е родителите да се учат на християнското разбиране за щастието като „блаженство”, „благобитие”, в духа на Проповедта на планината, а родителите на свой ред са призвани да учат на това децата си - показвайки им го и с личен пример. Блаженството е състояние на любов, общение в любовта, доверие (секуларизираното общество заменя този термин с понятието „обезпеченост”), свобода да се развиваш и да развиваш получените от Бога творчески способности. За съжаление представата на много миряни за християнството е лишена от това чувство на радост и блаженство; напротив, християнството понякога се представя като формален набор от задължения.
Струва ми се, че християнското възпитание на самите родители не трябва да се състои в това да бъдат карани да спазват църковните правила, да водят децата си на неделно училище и т. н., а да им се разкрие смисълът на основните жизнени реалности. Родителите могат да разберат истинската природа на своите задължения, като се запитат: какво е щастието, какво е грехът и какво означават те за нас, какво е любовта, какво означават за мен децата ми и какво искам за тях. Разбира се, трябва да се спазват правилата и не трябва да се нарушават законите, но преди всичко родителите трябва да се ръководят от разбирането за смисъла на живота.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         С. С. КУЛОМЗИНА Из „Наша церковь и наши дети”

Превод
Полина СПИРОВА
            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!