Отец Борис Вълканов е роден на 8 септември 1900 година в село Чакали, Сливенско. Първоначално работи като машинен техник в мелницата в Сливен, после учи в Духовната семинария в Черепиш. През 1928 година отива да служи като свещеник в село Кирилово, Старозагорско.
Хората си спомнят, че бил добър свещеник. Имал чудесен глас. Динка Балабанова разказва за него: „Той канеше нашето семейство почти всяка вечер на гости. Така ни е минавал животът тук, заедно с тях. Аз бях приятелка с дъщерите му. Заедно ходехме на училище. Баща ми пееше заедно с отец Борис. Цялото семейство редовно ходехме на църква. За него мога да кажа само едно - много добър и справедлив човек беше. Той често казваше: „Моята професия е такава, че винаги съм помагал на хората. Сиромах да дойде вкъщи - ще го нахраня; да дойде скитник, който няма къде да спи - ще го сложа да спи и на другия ден ще го изпратя.”
Мария Кавалджиева - дъщеря на отец Борис, казва, че за баща й едно от най-големите престъпления била кражбата. По неговите думи: ако намериш нещо на улицата, трябва да разбереш на кого е и да му го върнеш, защото мъката, която изпитва човек по изгубената вещ, пада върху твоята душа. Тя си го спомня като много весел и усмихнат човек, „как с него ходим на нивата... изкъпем коня привечер, като излезе луната, тръгнем към къщи и той пее, пеехме си приятно... и това са най-хубавите ми спомени”.
Идва 9 септември 1944 г. Мария си спомня как веднъж се прибирала вкъщи с кола и по пътя й казват, че тази вечер ще арестуват баща й. Тя отива вкъщи и съобщава на родителите си, но баща й не се изплашил, а казал на майка й да сложи вечерята. Тъкмо седнали на масата и на вратата се почукало. Вътре влезли трима души и казали на отец Борис да си вземе повече дрехи, защото нямало да ходят само до общината. На излизане свещеникът казал да не се притесняват, защото не е виновен в нищо. Арестували го и го откарали към участъка. Няколко пъти ходили да го виждат, но една вечер го откарали в неизвестна посока...
Хората говорят, че отец Борис бил убит по особено жесток начин...
Повод за този неистов садизъм са гоненията на партизаните, за което априори се приема, че вина има и свещеникът. Веднъж полицията проследява един от ятаците до явката с партизаните и ги убиват всичките. Комунистите твърдят, че свещеникът ги бил предал, но самият той едва по-късно разбрал за случая. От селото хората казват, че един свещеник никога не би предал хора да ги убият, защото моралът му, възпитанието му е такова. „Пролее ли се кръв, тя тежи за цял живот” - казвал по този повод отец Борис. В родното му село го съветвали да не се връща в Кирилово, защото там ще го арестуват, но той казал, че няма от какво да се страхува.
В обвинителния акт на Старозагорския народен съд по дело № 2 от 1945 година пише: „Фашистката полиция тук имала за свои отявлени доносници и крепители, които тормозели и селото, следните лица: свещеник Борис Вълканов, прононсиран до кости фашистки агент, на когото расото е прикривало мръсната му душа. Вторият е Герман Василев, неотстъпващ в нищо на този предател поп. Двамата непрекъснато следят, не-прекъснато кроят козни, непрекъснато съобщават и доносничат за прогресивните хора. Техен инструмент е кметският наместник Димо Иванов Колев. Тази тройка тормози цялото село. Тя си поставя за цел да унищожи всичко будно и антифашистки настроено.”
Смъртната присъда срещу отец Борис Вълканов е издадена след неговото убийство. Нито той, нито неговите близки са имали възможност да го защитят пред съда. Но всъщност за един свещеник подобен безбожен съд няма никаква легитимност - духовникът признава само един Съдия и само един Съд.
В наши дни за отец Борис беше излъчено предаване по телевизията, а в защита на невинността му със статия в пресата излезе Старозагорският епархийски съвет.

E-книги