Аскетика

Кога паднете в изкушение


Какво представляват изкушенията, какъв е техният източник и как да се борим с тях? Това са въпросите, на които ще потърсим отговор, защото макар вече да сме преполовили Рождественския пост, борбата с изкушенията не стихва през целия ни живот, дори в смъртния ни час.
Ако приемем, че нашата цел като християни е да придобием мирен дух, то всичко, което нарушава вътрешния ни мир, е изкушение. За едни изкушение може да бъде нечия постъпка, за други - имущество, някаква загуба или помисли, внушени от Лукавия...
Изкушение е всичко, което предизвиква в нас объркване, гняв, отчаяние, завист, отмъстителност, осъждане и т. н. Многообразните скърби, напасти, беди, които постигат падналия и отделил се от Бога човек по неговия жизнен път. Те са неизбежни за всеки човек: за вярващия и за невярващия, за повелия борба със своите страсти и за нехаещия духовно. С тази разлика, че вярващият има за свой съюзник Бога и от всяко изкушение може да извлече духовна полза, докато невярващият все повече затъва в грехове.
Макар изкушенията да ни нападат буквално отвсякъде, източникът всъщност е един. Грехът. Грехът поразил хората около нас, грехът нанесъл тежки язви както на човешкия род, така и на природата и най-вече грехът в самите нас. Трябва да сме наясно, че
Бог не изкушава. Той допуска да бъдем изкушавани
за да се открият скритите в нас семена на греха, да ги видим в целия им ужасен вид и да поведем борба до пълното им изкореняване. Бог познава предела на силите ни и никога не допуска изкушение, което ги превишава, защото не желае да погинем, а да се спасим (вж. 1Кор. 10:13). Освен това винаги можем да прибегнем до Неговата помощ и подкрепа, щом се почувстваме немощни да устояваме на изкушенията. Както знаем, всяко нещо може да ни послужи както за спасение, така и за погибел. Ако демоните непрестанно търсят начини да ни изкушат и погубят, знаейки кои са нашите слабости, то Бог може да превърне и дяволските козни в целебен лек за душевните ни недъзи. Ако например демоните като зли и лукави същества знаят, че нашата слабост е в нашата лесна раздразнителност, постоянно ще търсят начини да разпалват гнева ни, докато напълно ни отчуждят от нашите ближни и от Бога и накрая, оставени сами на себе си, да ни погубят.
Разказват за един монах, който постоянно се дразнел и се карал с братята от манастира. Избягал в пустинята, за да не го изкушават другите монаси, но и там демоните намерили начин да го разпалят. Веднъж оставил напълнената с вода стомна и тя се разляла, изправил я - пак се катурнала. Ядосал се, захвърлил стомната и тя се счупила. Тогава дошъл в себе си и Бог му дал мъдрост да проумее, че не братята са му виновни, а лошият му гневлив характер, че където и да отиде, ще трябва да се научи на търпение и да воюва срещу греха в себе си. Светите отци препоръчват такъв човек да се самопринуждава всеки път, когато се разгневи да иска прошка; да не търси причината в онзи, който го е предизвикал, а в себе си. Неслучайно древните подвижници, като са искали да придобият мирен дух, не са бягали от общение, а са търсели монах с по-тежък характер, с когото да съжителстват, за да се упражняват в търпение и Христова любов. Бягството от изкушенията не е разрешение (вж. Яков 1:2). Впрочем то е и невъзможно, защото жилото на греха си остава в нас неизтръгнато. Мислиш си, че някой е непоносим, защото те разгневява, махнеш се от него, но се намира друг, който те вбесява. Демоните ти внушават: виждаш ли, всички хора са такива; на никого не можеш да разчиташ; стани и ти студен, безскрупулен, за да оцелееш в този свят. Трябва веднага да отхвърляме всяка мисъл, която накърнява любовта към ближния. Ние се спасяваме, чрез добро отношение към другите и строгост към себе си.
Никой не ни е виновен за начина, по който реагираме.
Ние сами сме отговорни за своите чувства и реакции
Тях трябва да изследваме и изправяме, а не да променяме другите и света. За християните има един начин да променят света към по-добро - като променят самите себе си. „Придобий мирен дух, и хиляди около теб ще се спасят” - казва св. Серафим Саровски. Да имаш мирен дух не значи да си безчувствен и нищо да не те интересува, а да съумяваш, въпреки несгодите и изпитанията от всякакъв род, да запазваш духа си бодър и вярата си ненакърнена. Придобиването на мирен дух не само ще ни направи устойчиви и никакви външни изпитания няма да могат да ни разклатят, но и ще предаваме този мир на хората около нас.
Как да се борим с изкушенията? - Да ги приемаме не като несправедливост, а като благоволение от страна на Бога и на ближния, чрез когото сме изкушавани. Смирено да търсим проблема в себе си и в никакъв случай в обстоятелствата, ближните или Бога. Да молим Бог да ни даде мъдрост да проумеем какъв свой недъг трябва да изправим и да ни укрепи да го направим (вж. Евр. 2:18). При по-тежки изпитания да не униваме и изпадаме в отчаяние, а да усилим поста и молитвата и по-често да прибягваме към църковните тайнства.
Вниманието ни трябва да е насочено навътре в работа над самите нас
защото нашата главна задача е качествено изменение на личността, на целия ни вътрешен човек. За демоните е изгодно да насочваме вниманието си навън, към негативните факти, да критикуваме, да се гневим, да укоряваме, да искаме да променяме... Ние предъвкваме чуждите постъпки, тълкуваме ги (винаги отрицателно), заслепени от егоизма и гордостта, озлобяваме се. Грехът е деформирал душата ни като криво огледало, в което всеки и всичко изглежда плашещо и грозно. Но ако вниманието ни е насочено навътре, проумяваме, че зад всеки външен проблем всъщност се крие проблем в самите нас, на който Бог, като допуска да бъдем изкушавани, ни обръща внимание, за да го изкореним. Освен това изкушенията са нашият постоянно актуализиран отговор на въпроса: на Бога ли принадлежа, или демоните ме владеят. Не е достатъчно веднъж в живота, при светото Кръщение, да се отречем от Сатаната и да заявим своята вяра и воля за спасение. Чрез преодоляването на изкушенията ние ежедневно препо-твърждаваме своя избор и укрепваме в Христа.
Човек не може да избяга от изкушенията, които буквално отвсякъде го атакуват, чрез близките, чрез непознатите на улицата, природни и социални явления, ситуации в ежедневието и чрез собствените ни тела, сетива, ум и сърце. Не можем да живеем и в постоянен страх, защото той ще ни доведе до отчаяние, а това е най-тежкият грях. Трябва да пазим вярата си, че Бог няма да допусне да погинем и на Него да се уповаваме. Да посрещаме изкушенията с вярата, че Бог допуска да бъдем изкушавани не за да ни направи слаби, хленчещи, нещастни, не за да срине достойнството ни, а за да ни направи по-силни, по-смирени, по-добри, по-достойни.
Понякога ежедневието неусетно ни унася като в сън. Когато чрез изкушенията се наруши монотонният ритъм на живота ни, сме най-склонни да се устремяваме молитвено към Бога, а в това молитвено единение придобиваме онази устойчивост на характера, за която са характерни търпение, смирение и великодушно служение на другите. Тогава започваме и да проумяваме, че този свят, макар понякога да ни се струва жесток и безсмислен, е управляван от един Премъдър и Милостив Бог, Който не желае да погинем, а да се спасим.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Александра Карамихалева            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!