Свети Николай, архиепископ на гр. Мира в областта Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мироточиви мощи се пазели там до 1087 г. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) мощите на свети Николай били пренесени в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г. Тогава е установен празникът Пренасяне на мощите на св. Николай Мирликийски, наричан у нас „летен свети Николай”.
В 1077 г. гр. Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в Мира много намалели. В съновидение светителят Николай заповядал на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно с три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, с тях заминали за Бари и двама от монасите при храма в Мира. През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.
Неговите нетленни мощи се съхраняват в олтара на храма в специално изработена сребърна ракла, а част от ръката на светителя е положена за поклонение в църквата - в раклата, с която мощите са пренесени от Мира.
Мощите на светеца се оросяват обилно от благовонно миро, от което много вярващи получават изцерение. На ковчега с мощите има отверстие, откъдето се добива мирото. Веднъж в годината на 6 декември в ковчега се спуска гъба, която веднага се напоява с миро. Разтворено във вода, то после се раздава на поклонниците в Бари.

E-книги