Всеки срещнат човек, запитан за причините за липсата на обществено благоустройство в страната ни, преди всичко ще назове икономическите проблеми.
В действителност материалното определя в голяма степен социалната, културната и дори духовната страна в живота на човека. Очевидно е, че бедността провокира пороците. Несправедливата система на разпределение на материалните блага, които се натрупват в резултат на трудовата дейност на членовете на обществото, също могат да се явят причина за социално и политическо напрежение и по този начин да провокират пороци както в личния, така и в обществения живот.
Не бива да считаме икономиката като област на изключително материални интереси. Известният руски философ Н. А. Бердяев обозначава двете съставки на икономическите отношения по следния начин: „Хлябът за мен - това е материалната грижа, а хлябът за ближния ми - духовната грижа.”
Църквата признава две нравствени и религиозно оправдани подбуди към труда. Първо - да се трудиш, за да изхраниш себе си и близките си, т. е. да осигуриш материалните блага за поддръжка на собственото си физическо, социално и културно битие, за осигуряване на достойно ниво на живота на семейството си. Второ - това е труд за благото на тези, които се нуждаят.
Съвременната ценностна система, подбуждаща човека към полагане на все повече усилия за постоянно увеличаване на нивото на личното потребление на материални блага, е греховна и порочна. Църквата напомня на хората, че икономическата дейност може да бъде нравствено и религиозно оправдана само в случаите, когато човек се труди не само заради себе си и близките си, но и за да помага на нуждаещите се. Тази мотивация на труда може да се нарече духовно измерение на икономиката. Църквата подбужда човека да се труди дотолкова ефективно, че да получава максимална възвращаемост и при това да дава от излишъка си на тези, които няма сили да изхранват себе си или поради своята общественополезна дейност не произвеждат материални блага. Православната етика постулира важен принцип - икономиката трябва да бъде ефективна и справедлива.
Възниква въпрос: може ли да бъде
жизнеспособна икономика, построена на етически принципи?
Не се ли явява такъв икономически модел ефимерен? Убеден съм, че не. Би било погрешно да се смята, че единственият реален стимул за развитието на технологиите на управление може да бъде стремежът към получаването на все по-големи материални блага. Русия в началото на ХХ век е била една от най-динамично развиващите се страни. Двигателите на икономическата система на страната са били руските предприемачи - търговци, болшинството от които не само печелели пари, но и строго изпълнявали църковните заръки и народните обичаи, активно участвали в църковния живот. В съответствие с традициите на руската православна култура, богатството било оправдано само тогава, когато се употребявало за благото на всички.
Подобно отношение към богатството, бидейки етически обосновано, представлява убедителна алтернатива на буржоазния възглед за труда и икономиката. Някои публицисти изтъкват Православието като причина за икономическите проблеми на страната ни и обвиняват Църквата, че тя като че ли възпитава човека в неспособност да действа ефективно в условията на свободна пазарна икономика. Очебийно е, че това не е така. Православието подкрепя човека в стремежа му към производителен труд, защото плодовете на труда му са предназначени не само и единствено за него, но и за нуждите на другите.
За съжаление, в течение на много десетилетия производствените отношения в нашата страна не допускаха реализацията на първия религиозно оправдан стимул за труда - личната заинтересованост на работника от получаването на възможно по-голяма печалба. Да се трудиш беше неизгодно. Колапсът на икономическата система на страната ни през 90-те години в голяма степен се определяше като резултат на отчуждаване на човека от продуктите на неговия труд.
По какъв начин е възможен
преходът към нравствено оправдани и ефективни икономически отношения?
Огромна е ролята, която в този процес трябва да изиграе възпитанието. Участието на Църквата в учебния процес ще помогне за изграждането у децата на високите идеали на православната трудова етика. Една от целите на преподаването на „Основи на православната култура и етика” се явява запознаването на учениците с етическите норми на Православието, които обхващат не само правилата на личния и семейния живот, но и спомагат за изработване на нравствено отношение към участието в обществения живот, включвайки политиката и икономиката.
Ролята на благотворителността при преразпределението на излишъците на материалните ценности е голяма. Но да се постигне справедливо разпределение на материалните блага за подкрепа на нямащите, за обезпечаване на обществено значими програми и заплащане труда на тези, които не произвеждат икономическите ценности, не е възможно само чрез благотворителност. Държавата тук има особена роля. Държавата трябва да вземе върху себе си отговорността за справедливо разпределение на резултатите от труда, т. е. за реализация на духовното измерение на икономиката.
Специално място в този процес заемат данъчната и бюджетната политика, чиято функция е преразпределението на обществените блага в полза на немощните и за подкрепа на институциите, които са необходими на обществото за нормалното му съществуване. Затова създаването на такава политика е задача не само икономическа, но и нравствена и даже религиозна. Разработвайки справедливо и ефективно законодателство, държавните мъже извършват богоугодно дело, тяхната дейност придобива духовно измерение.
Църквата призовава чедата си към законопослушание, но трябва да признаем, че днес добросъвестното съблюдаване на всичките закони, наредби и административни решения поставя предприемача на границата на фалита. Църквата напомня на законодателя, че негов дълг е създаването на такава система от закони, които да не налагат на хората „бремена тежки и мъчни за носене” (Мат. 23:4).
Ако съвременното законодателство подтиква дори честните хора към измама на държавата, може ли да наричаме нравствена сегашната икономическа система? Възможно ли е приложението на
етическите категории към съвременните икономически отношения?
Сегашната ситуация не способства формирането на представа за делова и стопанска етика. И ако положението на нещата остане непроменено, тогава след пет-десет години трудно ще намерим поне един предприемач, който да желае да ръководи делата си честно и открито.
Необходими са механизми, позволяващи усъвършенстване на държавната система за събиране и разпределение на средствата. Към такива механизми се отнасят общественият контрол, прозрачност на бюджета и др. Нравственото чувство се накърнява и от такива негативни явления като неплащането на данъци, износа на капитала извън територията на страната, особено на капитала, получен от продажбата на природни ресурси.
Изострянето на социалното напрежение в страната се обяснява и с някои особености на обществената психология: големите материални ценности, съсредоточени в ръцете на един човек, предизвикват недобри чувства при повечето наши съграждани. Завистта се намира в основата на почти всички революционни катаклизми. Революционерите през всички времена са смятали, че за постигането на всеобщо щастие е необходимо да се отнемат ценностите от богатите и да се раздадат на бедните. Обаче историята свидетелства, че преразпределението на ценностите по насилствен начин никога не довежда до създаването на справедливо общество.
Какво да правим днес? Дали отново, както много пъти се е случвало в историята, насилствено да преразпределяме собствеността с надеждата да постигнем справедливост? Или чрез разумна и справедлива бюджетна и данъчна политика, чрез отговорното участие на държавата, работодателите и трудещите се да се промени характерът на икономическите отношения, да се осигури растеж на производството и справедливо разпределение на резултатите на труда?
Ако се върнем към темата за изнасянето на капитала, десетки милиарди долари всяка година изчезват зад границата, а икономиката продължава да работи. Какво ли ще стане, ако тези милиарди останат в нашата страна? Затова трябва да говорим не толкова за принципните недостатъци на икономиката ни, колкото за необходимостта от спешно създаване на механизми за връщането на капитала, за възпитание на честно отношение към данъчните задължения, за усъвършенстване на данъчното законодателство. И може би това ще бъде достатъчно, за да се постигне ефективна и справедлива икономика в рамките на сегашната система, без радикални промени в нея.
Трябва да помним, че от религиозна гледна точка
единственият законен собственик на всички земни блага е Бог,
Творецът на света, а ние само временно ги ползваме.
Не трябва да забравяме, че щом Господ ни е дал тези блага, Той може и да ги вземе. Добре известна е една евангелска притча: „На един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога” (Лука 12:16-21).
Икономиката е зона на повишен етически и религиозен риск, защото „не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24). Ако човекът поставя като главна цел на живота си получаването на материални блага, то той е изгубен за царството Божие. Богато устроен дом, скъпи накити и коли - това само временно може да носи радост, и ако на човек са му чужди другите, по-висши ценности, той се затваря в тесния свят на материалните интереси и лишава себе си от пълнотата на живота. „За човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно” (Мат. 19:26). Така е, действително само Бог може да спаси и богатия, и бедния. Но богатият трябва да знае, че пътят към спасението непременно предполага споделянето на излишъците на богатството с нуждаещите се.
Църквата не предлага конкретни методики или пропорции за разпределение на излишъците на материалните ресурси. Какъв дял от плодовете на труда си да оставя за себе си, а колко да дава на нуждаещите се съграждани и колко да отделя за социално значимите програми - това е дело на съвестта на всеки човек и е въпрос на обществено регулиране.
В създаването на основите на справедлива икономика трябва да вземат участие всичките институции на гражданското общество, в това число профсъюзите, различните обединения на гражданите, а също така и деятелите на науката и културата и, разбира се, религиозните организации.
Убеден съм, че силата Божия и нашите общи усилия ще ликвидират сегашната неустроеност. Съзиданието винаги изисква повече усилия, отколкото разрушението, затова бъдещето на Русия в огромната си степен зависи от това, доколко сме готови самоотвержено да служим на благото на родината си.

E-книги