Слово за българските новомъченици

Боже на нашите отци, Който винаги постъпваш с нас според Твоята кротост, не ни лишавай от милостта Си, но по техните молитви напъти в мир живота ни.
Твоята Църква, Христе Боже, украсена като с багреница и висон с кървите на Твоите мъченици по целия свят, чрез тях Ти вика: изпрати щедростите Си на Твоите люде: дарувай мир на Твоя народ и велика милост на душите ни.”
С какви думи да възхвалим Христовите новомъченици? Как да изразим с немощния си език подвига на тези, които от света бяха отхвърлени като чужди, но раят ги прие като свои, които счетоха страданието за Христа за по-драгоценно от всички блага на този суетен свят и с чиято кръв бяха обилно напоени и утвърдени основите на родната ни Църква, заради чиито подвизи портите адови няма да й надделеят, но по техните молитви ще пребъде вовеки и ще принася на Бога своите духовни плодове до самото Второ пришествие? Как да се отплатим на тези Божии угодници, без чиято саможертва днес нямаше да сме православни? Защото Църквата нямаше да съществува, ако семената на вярата не бяха насадени чрез проповедта на апостолите, напоени с кръвта на мъчениците и израснали по молитвите на преподобните.
Българските новомъченици „изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани; тия, за които светът не бе достоен, скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти” (Евр. 11:36-38) Но колко са тези, които могат да разберат истинския смисъл на техния подвиг?
За какво се бореха тези Божии угодници? Да избият турските главорези и башибозуци ли? Да разрушат джамиите ли? Или да свалят от власт комунистическата партия? Ще намерим ли в тях омраза към враговете на православието, ще открием ли в душите им проклятия срещу мюсюлмани и комунисти, ще ни се удаде ли случай изобщо да докажем, че някога някого са осъждали и нещо са искали да разрушат?... Не за да осъждат, да правят разцепления и да рушат са живели и умирали Христовите новомъченици! И затова са станали именно мъченици, а не герои, хайдути, революционери и дисиденти.
Христовите новомъченици не са делили хората на приятели и врагове на православието, а на познаващи и непознаващи Бога и са се молили „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1Тим. 2:4). В своя живот те са изпълнили на дело Христовите и апостолските думи: „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44), „благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете” (Рим. 12:14), „Злословени - благославяме; гонени - търпим; хулени - молим се” (1Кор. 4:12-13).
Не омразата към хората, а любовта към Бога е основата на мъченичеството. Именно тя е направила вярата на новомъчениците по-твърда от стоманата на ятаганите, по-силна от злобата на гонителите и по-безстрашна от дързостта на демоните, защото „в любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха... Който се бои, не е съвършен в любовта” (1Йоан. 4:18). Това личи от отговора, който св. Висарион Смоленски дал, когато турците му предложили да приеме исляма, за да се спаси от мъченията: „Човек, който има любов към божествената истина, е непоколебим във вярата си. Смъртта ми ще ме направи безсмъртен пред Бога.” За тази любов към Христа са се жертвали българските новомъченици от османското иго, а по-късно и от времената на комунизма.

 


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Димитър ЛЕВОВ             

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!