Явлението Кръстова гора е едно предизвикателство за нашия църковен живот. Това е най-бързо развиващото се поклонническо средище у нас. Преди 15 години там не е ходил почти никой. Преди 10 години там е имало само една църквичка.
Днес това е постоянно разрастващ се православен поклоннически комплекс с две църкви и 15 параклиса. Хиляди българи тръгват всеки петък към този родопски връх, за да присъстват на уникалната полунощна литургия под открито небе. В нито един храм или манастир в България не се събират толкова много люде всяка седмица, които да вземат участие в православно богослужение. Дошлите веднъж после се връщат втори, трети път. Какво ги привлича?
Преданието за средновековния манастир и за заровената част от Светия Христов Кръст не се основава на никакви документи и исторически извори. Дали самата неволя тласка народа към вярата? И дали това е вяра в Бога, или е само вяра в чудесата?
Мнозина тръгват към Кръстова гора с очаквания за свръхестествени „феномени” и небесни експлозии. Някои се отдават на странни действия като „зареждане” чрез прегръщане на дървета и промушване през клоните им. Други търсят и намират „енергетичните места”. Трети очертават с камъчета кръгове и лазят в тях на четири крака.
Подобни суеверия и окултистки практики, сергийките с парацърковен кич и кебапчийниците карат някои да поставят под въпрос православния характер на явлението.
Но Кръстова гора не е завършена даденост, която да коментираме отстрани. Тя е един процес, в който ние - с действие или бездействие - участваме. Тя е това, което ние направим от нея. Това е най-жадното за мисионерство място в България. Защото десетките хиляди, които тръгват на път към него, се отправят към чудото на Кръста, т. е. към Христа. Далеч не всички от тях познават Православието, но нали Лечителят е дошъл не за здравите, а за болните. Тъкмо затова е и спасителната православна проповед.
Парацърковният кич не се ражда на Кръстова гора. А ние, православните християни, можем да направим много, щото той да умира там. Заблудените овци съзнателно или не търсят Добрия Пастир и истинските църковни проповедници могат много да им помогнат - именно на това място - за да Го намерят. Да помогнат на наивните търсачи на чудеса да се срещнат в евхаристията с най-голямото, най-истинското и най-спасителното чудо - Боговъплъщението.
На Кръстова гора окултизмът се опитва да дели мегдан с Православието. Нашата Църква е призвана всеки път да удържа победата в този вечен двубой. Защото на това място тя е неоспорваният център чрез храмовете и литургията, докато окултистките практики са периферни. И още, защото тя е въоръжена с непобедимото оръжие на Светия Кръст.