На 3.IV.1905 г. към храма „Св. Кирил и Методий” в Бургас се създава третото в България Християнско православно братство (след София и Чирпан), едноименно с храма. На 3 юни 1921 г. то се преименува в Православно християнско братство „Възнесение Господне”. През 1926 г. се създава Съюз на православните братства в България, като съучредител е и бургаското братство. Оттогава нататък всяка година се провеждат национални събори на Съюза на православните братства. От 4 до 6 септември 1932 г. Бургас е домакин на Петия събор. За него ще разкажем.
По повеление на Съюзния братствен устав, Съюзът на братствата взема „благосклонното съизволение” на светата Сливенска митрополия, в лицето на нейния митрополит Негово Високопреосвещенство Иларион, Петият събор да се проведе в Бургас от 4 до 6 септември под неговото почетно председателство.
За това решение светата Сливенска митрополия уведомява архиерейския наместник в Бургас, братствените и църковни настоятелства в града. Трябва да подчертаем, че от 1929 г. към храма „Преображение Господне” също се създава Православно братство „Въведение на Пресвета Богородица”.
Избира се Комитет за провеждане на Петия общ редовен събор на православните християнски братства в царството.
Председател е архиерейският наместник прот. Дим. п. Николов. Членове са протойереите Иван Шишков и Никола Попов, свещениците Костадин Овчаров, Леонид Трайлин, Стоян п. Стефанов, Иван Юлиев, презвитерите Милка Иванова и Мария Овчарова, миряните Лазар Гавалюгов, Тодор Кърклисийски, Грозю Баев, Дамян Петров, Христина Фотева и Митана Кисьовска. Сформирани са две комисии: по квартирно настаняване и посрещане на гости и делегати и програмна комисия. Всяка една от тях привлича свои помощници.
Разработената програма се одобрява от св. Сливенска митрополия, Св. Синод и Съюза на православните братства. До края на август са заявили участие 2178 души от 104 църкви. Голямото число на гости и делегати създава проблем на квартирната комисия. Заангажирани са частни квартири, училищата и казармата. Вместо дюшеци подовете в училищата и казармата са застлани с плява. Отгоре рогозки. Дружеството на запасните офицери успява да вземе под наем от търговците в града железни кревати... Построява се арка, осигурява се братска трапеза - парче сирене, грозде и хляб. Място - казарменият плац на 24-ти пехотен полк. На разположение на гостите са 12 гостилници по ул. „Александровска”, 7 по „Фердинандова” и 3 по „Богориди”. Храната е с 10% отстъпка.
Програмата за тържествата и работата на Петия общ редовен събор на православните християнски братства на 4, 5 и 6 септември 1932 г., проведен в Бургас, разкрива една изключителна динамичност и висока степен на организираност. Затова заслужава да се спрем по-подробно на нея.
Гостите пристигат още в събота, на 3 септември. В 15,30 часа официално са посрещнати от кмета на Бургас - Савов, при Народната банка, където за целта се издига специална арка. След час в катедралния храм „Св. Кирил и Методий” се служи вечерня с участието на архиереите и съборяните. Разквартируването става след вечернята.
На 4 септември, неделя, градът се оглася от медения звън на камбаните на всички църкви в града. От 6 часа започва съборна архиерейска служба в катедралния храм. От 10,30 ч тръгва литийно шествие до салона на Постоянната комисия. Начело са всички архиереи, свещеници, следвани от представители на градската власт и хиляди православни християни. Там след тържествен молебен става откриването на събора. Избират се комисии. Поднасят се приветствия.
Съборът се открива от Негово Високопреосвещенство Иларион, Сливенски митрополит. Той е и първият председател. Първият подпредседател, архиерейският наместник в Бургас прот. Димитър поп Николов, от името на събора чете приветствие до цар Борис и Св. Синод. Със ставане на крака е посрещнат най-възрастният делегат, 92-годишният Варненско-Преславски митрополит Симеон. Втори председател е презвитера Андреева от гр. Елена, а втори подпредседател - Негово Преосвещенство Стубийският епископ Борис, представител на Св. Синод. Трети подпредседател е Доростолско-Червенският митрополит Негово Високопреосвещенство Михаил. Четирима секретари документират работата на събора от София, Варна, Пловдив и Сливен. С едри букви е изписан лозунгът: „Християнските братства - задружен отпор на силите на отрицанието”. На много места върху картон са изписани текстове от Свещеното Писание.
Следобед се отслужва вечерня в храма „Преображение Господне”. От 16 часа в салона на пристанището делегатите започват работа. В 15 часа в същия салон е изнесен концерт от катедралния хор и симфоничния оркестър на Музикалното дружество „Родни звуци”, под диригентството на Асен Жабленски.
Работата на събора продължава на 5 септември със съборна архиерейска служба в храма „Преображение Господне”. От 10,30 ч заседанието на делегатите отново е в салона на пристанищните работници. Интересна е изявата, която се провежда в салона на Постоянната комисия - „Светливи картини” серии: „Последователите на Христа” и „Из пътуванията на Апостола Павла”. Заседанието продължава следобед в същия салон. В 17 часа обаче, в салона на Постоянната комисия Негово Преосвещенство Величкият епископ Андрей изнася сказка на тема „Когото пренебрегнаха”.
Последният ден на събора - 6 септември, започва с утринно правило в катедралния храм „Св. Кирил и Методий”. А от 8 часа преди обед делегатите продължават творческата си дейност. От 10 часа в салона на Постоянната комисия има нова сказка - „Какво иска Христос днес от нас”. Изнася я преподавателят в Пловдивската духовна семинария йеродякон Тихон.
Закриването на събора става в 15 часа следобед на казармения плац на 24-ти пехотен полк. Отслужен е благодарствен молебен. Следва братска трапеза от хляб, парче сирене и грозде. На 7-ми сутринта става тържественото изпращане на гостите и делегатите, привнесли аромата и богатството на възвишеното духовно, Божествено чувство в нашия град. За няколко дни стана здравата спойка на българите и Българската православна църква, които са неразделна част в съзнанието на народа ни. Доказа, че залогът за по-светли бъднини на България лежи в единението на Църквата и народа ни. За такова единение ратуват православните християнски братства.

E-книги