Документи

Становище на Министерския съвет на Република България по конституционно дело № 3 за 2003 г.


[...]
Определяйки в чл. 13, ал. 3 източноправославното вероизповедание за традиционна религия в Република България, с тази разпоредба конституционният законодател отделя специално внимание на Българската православна църква. Анализът на чл. 10, ал. 1, изречение трето и четвърто и ал. 2 и § 2, ал. 3 от Закона за вероизповеданията на основата на чл. 13, ал. 3 от Конституцията показва, че с тях нито се установява привилегировано положение, нито се урежда намеса във вътрешното устройство на Българската православна църква, а се предлага законодателна уредба в рамките на признатото от конституционния законодател традиционно място и роля на източноправославното изповедание в българската държава.
Съгласно чл.13, ал. 3 традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание. С определянето на източноправославното вероизповедание като традиционна религия в Република България конституционният законодател признава една даденост, доказала сама своето право на съществуване както чрез историческата си роля в установяването и утвърждаването на българската държавност, така и чрез своето място в съвремието. Както е имал вече повод да посочи Конституционният съд, „традиционността на източноправославното вероизповедание изразява културно-историческата му роля и значение за българската държава, както и актуалното му значение за държавния живот” (Решение № 2 от 1998 година по конституционно дело № 15 за 1997 г.) Член 13, ал. 3 от Конституцията, определяйки източноправославното вероизповедание като традиционна религия в Република България, не визира всички поместни църкви в Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, т.е. цялата общност на източното православие, включваща Вселенската патриаршия, Руската православна църква, Румънската православна църква, Еладската архиепископия и т. н. Безспорно само една от поместните православни църкви - Българската православна църква, има тази културно-историческа роля и актуално значение за българската държава, която е дала основанието на конституционния законодател да я признае за традиционна религия у нас. В съответствие с Конституцията чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията посочва като изразител и представител на източното православие единствено Българската православна църква, а не други православни църкви, каквито всъщност няма и регистрирани у нас. [...]
Винаги стремежът на Българската православна църква е бил да е автокефална църква, което означава пълна самостоятелност във вътрешните й дела с оглед на задължителната й принадлежност към православната общност, определяна като Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. В този порядък тя винаги се е стремяла да ползва патриаршески статут като най-висш статут на църква в източното православие. Доколкото в исторически план извоюването и утвърждаването на нейната автокефалност и патриаршески статут е винаги въпрос и на извоюването, утвърждаването, признаването и укрепването на държавността на българския народ, по силата на това Българската православна църква заема признатото и от конституционния законодател традиционно място в българското общество и държава.
Установена с покръстването, Българската православна църква допринася за формирането на българската народност и с това за утвърждаването на българската държавност във вътрешен и международен план. [...]
4. Относно твърдението за противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които Република България е страна, на §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията.
Вносителите на искането твърдят, че с разпоредбата на §3 държавата, регулирайки вътрешни за съответното вероизповедание отношения, се намесва в противоречие с чл. 13, ал. 2 от Конституцията в неговите вътрешни дела. Те също така считат, че тази разпоредба ограничава вероизповеданията да се разпореждат със своето имущество в полза на отделилите се от тях лица, дори когато това не е предвидено в техния устав, което по същество означава ограничаване в права поради религиозни убеждения и затова противоречи на императивната разпоредба на чл. 38 от Конституцията.
Считаме, че самият факт на отделяне на лице или група лица от регистрирана религиозна институция предполага тяхното третиране като отделни правни субекти - като отделни граждани или като създадена по съответния законов ред организация от тези граждани, което от своя страна изключва разглеждането на отношенията с тези лица като вътрешни за съответното вероизповедание. В този смисъл §3 не регулира вътрешни за съответното вероизповедание отношения, за да е проява на държавна намеса във вътрешните дела на религиозната институция. Параграф 3 предвижда, че отделилите се от религиозната институция лица нямат право да ползват нейното наименование и имущество, ако това отделяне е в нарушение на нейния устав. С поставянето на въпроса относно правото на отделилите се лица да ползват наименованието и да се разпореждат с имуществото на религиозната институция за решаване на основата на нейния устав, законодателят зачита конституционно предвидената отделеност на църквата от държавата. Съгласно §3 именно спазването на устава на религиозната институция ще е определящ при решаването на споровете между отделилите се лица и религиозната институция, когато пред съда се постави въпросът кой представлява вероизповеданието и кой е собственикът на придобитото имущество. Сам по себе си §3 не е законодателно разпореждане, с което пряко се администрират отношения, а е разпоредба, която ще се прилага при решаване на конкретни въпроси от съда - по повод на искане за регистрация на религиозна институция с наименование, идентично на вече регистрирана такава, при съдебни спорове, в които се предявяват имуществени претенции, и т.н. В този смисъл не е налице посоченото в искането изземване на компетентност на съдебната власт чрез законодателно администриране, което, ако бе така, би било нарушение на принципа за разделение на властите.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Министър-председател
Симеон САКСКОБУРГГОТСКИ

Бел. ред. Публикуваме извадки от становището.
           

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!