- Доцент Желев, наскоро беше взето решение на Конституционния съд, с което се отхвърли искането на депутати за отмяна на част от Закона за вероизповеданията. Доколко това събитие е значимо и можем ли да смятаме, че то завършва един етап от нормализацията на нашето законодателство в сферата на религиозните дела?
- Това решение на Конституционния съд (КС) от 15 юли 2003 г. е много важно за всички вероизповедания и за нашата дирекция, защото ние вече можем спокойно да действаме по всички текстове на закона, без да се страхуваме, че утре след решение на КС ще трябва да се променят някои решения било наши на дирекцията, било на други държавни органи или пък на самите вероизповедания. Както е известно, КС се забави повече от шест месеца да излезе с решение, макар че въпросът не беше толкова сложен, но явно беше дадена възможност през това време да дойдат специалисти от различни европейски структури, за да проверят на място как са нещата, да разговарят с ръководителите на вероизповеданията в България, да разговарят с мен като директор на Дирекция „Вероизповедания”, да разговарят и в Комисията по правата на човека и по вероизповеданията към парламента, а също така някои се срещнаха и с министър-председателя. Така че на всички равнища беше заявена необходимостта по-скоро да се излезе с това решение, за да знаем последната воля на законодателя у нас. Това решение на КС отхвърля жалбата на 50 депутати, 49 от ОДС и 1 независим, бивш депутат от ДПС, които обявиха за противоконституционни една поредица от текстове.
- Ние се интересуваме преди всичко от правното състояние на Българската православна църква съобразно със Закона за вероизповеданията и с това решение на КС. Можем ли да приемем, че в смисъла на настоящия закон БПЦ начело с Негово Светейшество патриарх Максим е напълно легитимна и съответно, че тъй нареченият разколнически синод, който продължава да окупира редица храмове в столицата и в страната, е нелегитимен по смисъла на закона?
- Това е точно така. Българската православна църква ръководена от Св. Синод начело с Българския патриарх Максим е законната, призната от закона, съответно призната и от всички държавни институции БПЦ. Не е необходимо тя да се регистрира, тъй като по волята на законодателя тя съобразно Закона за вероизповеданията чл. 10 се признава по силата на същия този закон (ex lege). От там нататък всички други, които си присвояват това име или претендират за имотите на БПЦ са нелегитимни, били те Инокентий и неговата група, били те някои други. Нещата са съвсем ясни и мисля, че не може да има друго мнение. Остава, разбира се, БПЦ сега да си приведе устава в съгласие с новия закон. Надявам се, че те това ще го направят в най-скоро време на един Църковно-народен събор. Ръководството на БПЦ, която се легитимира с влизането в сила на този закон още на 2 януари 2003 г., е това, което е към тази дата, т. е. с влизането в сила на закона се узаконява това ръководство, което е понастоящем. Естествено, не е имало никакво съмнение в легитимността на изборите на тези митрополити, както и на Негово Светейшество Патриарха, но някои хора си позволяваха да го оспорват. Това вече няма никакво основание.
- Каква е отсега нататък процедурата, която трябва да се следва, за да може завладените от разколниците храмове да се върнат на БПЦ?
- Просто трябва да се сезират съответните органи, прокуратура, полиция, някъде може да се наложи да се водят съдебни дела, но така или иначе Св. Синод трябва по пътя на законите в страната да си върне онези имоти, които принадлежат на Църквата.
Факт е, че много клирици от групата на Инокентий продължават да се колебаят да се върнат в каноничната Църква, макар да им е ясно, че те остават извън закона, но бяха подбуждани и от самия Инокентий и хората около него, а и от политически хора, политически сили, които ги поддържат. За съжаление има такива, независимо от декларацията, която преди година направи ОДС, като пое отговорността за разкола, все пак разколниците имат поддръжка. Въздържаха се досега да се върнат, от една страна, защото бяха заблуждавани, че видите ли, текстовете на закона са противоконституционни и ще бъдат отменени. След като се видя, че това не е така, че това е всъщност една лъжа, сега те се двоумят все още, надявайки се може би на някакъв друг изход.
Но има нещо, което всички трябва да знаят: на практика храмовете, които се държат от разколнически свещеници, това са приватизирани храмове. Например храмът „Св. Преображение” в кв. „Лозенец” в София с трима или четирима свещеници. Те работят, продават свещи, извършват богослужения, различни треби и имат, както всеки един от столичните храмове, значителни постъпления в средства, от които не правят никакви отчисления за църковното ръководство, както това е редно и както това е било отколе в БПЦ, защото централното ръководство, администрацията, семинариите, „Църковен вестник”, сп. „Духовна култура” и т. н., всичко това се издържа с отчисленията, които храмовете правят, за да се събират средства в централното ръководство. Те не правят никакви такива отчисления. Купуват си свещите примерно по 2,50 от „Илиянци” и ги продават по 40 лв. и по този начин те инкасират 37,50 лв. от всеки килограм свещи. Това са огромни приходи, тук става действително въпрос за хиляди, дори за стотици хиляди всяка година злоупотребени пари. Съжалявам, че в България все още няма сериозно прилагане на закон „откъде си придобил”, какъвто има в демократичните държави, за да се види тези свещеници през това време колко средства са натрупали. А и самият Инокентий през това време, докато е водач на разкола през последните години, действително колко е забогатял, в какви бордове участва, какви недвижими имущества притежава и т. н. Тъй че всички тези неща карат свещениците да остават в разкола, та колкото още може да се награбят, защото действително става дума за грабеж.
- Има ли основание Църквата особено по смисъла на сега действащия закон да предяви съдебен иск за пропуснати ползи и изобщо да сезира прокуратурата за извършените нарушения по точно този закон от страна на свещениците, защото така или иначе този закон вече е в сила от няколко месеца? Не може ли всички тези закононарушения да бъдат санкционирани от съответните органи и тези хора да бъдат наказани по смисъла на този закон?
- Разбира се, че Св. Синод има такова право. В неговите ръце е да стори всичко това и се надявам в най-скоро време да го направи. Разбираемо е, че досега не бяха предприети действия, защото ако бяха отменени оспорваните текстове на закона, тогава щеше да се получи още по-голямо объркване. Но сега, след като всичко е ясно, след като решението е факт и то се обнародва в интернет страницата на Конституционния съд и в Държавен вестник, тъй че оттук нататък спокойно Св. Синод на БПЦ трябва да прилага закона, да си търси адвокати, да търси законовите пътища, за да си възвърне всички тези права, които има.
- Имате ли сведения в дирекцията за предприети вече мерки някъде в страната или столицата? Виждаме тук, в центъра на столицата, на две крачки от Св. Синод се намира храмът „Св. София”, който все още се държи и е окупиран от разколници. Дали имате сведения някъде в България Св. Синод да е изискал от съответните изпълнителни власти прилагането на този закон?
- Ако имате предвид по отношение на връщането на храмове и на други не-движими имоти, нямам такава информация. Но надявам се, все пак да се подготвят и да се предприемат такива действия, законът вече е в сила. Трябва да скъпим времето: всеки един ден е важен. И колкото повече се оставят духовници да безчинстват в имоти на Църквата, толкова повече се насърчават те и си мислят, че в страната, а и в Църквата цари безнаказаност.
- Направи впечатление, че навремето, когато 50-те депутати оспориха закона, в медиите доста се писа по този въпрос. Сега, когато се произнесе самата последна инстанция, Конституционният съд, всички медии като че ли млъкнаха. А всъщност това е едно значимо събитие, то приключва един многогодишен период на неяснота. Как си обяснявате това замлъкване на медиите?
- Не защото говоря пред вас, но моето лично дълбоко убеждение е, че представителите на медиите са добронамерени хора. Те си вършат добронамерено работата, но не могат да бъдат специалисти във всички сфери, включително и в нашата. Има журналисти, които идват при мен по църковни или други религиозни събития, а след това ги виждам да отразяват съвсем други събития, т. е. те са репортери в най-различни области, затова те обяснимо не могат да бъдат специалисти в тази доста деликатна и сложна материя на вероизповедния живот в България. Затова предполагам, че журналистите, вашите колеги, са се предоверили на съответните депутати и на някои други заинтересовани, но видни личности, които правиха изявления в свое време във връзка с този казус. Но след като се видя, че КС отхвърли като неоснователни тези претенции на групата депутати, както разбира се и на определени заинтересовани вероизповедания или пък на различни частни организации, дори и на Инокентий, който в крайна сметка няма никакъв легален статус в България, вече журналистите си прибраха томахавките, прибраха си писалките, защото виждат, че в тази тема повече няма хляб. Действително на хората им омръзна да бъдат занимавани с изкуствено създавани проблеми.
- Приетият и одобрен от висшата съдебна инстанция Закон за вероизповеданията е до голяма степен един успех за Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет. Кои според вас са другите личности, които спомогнаха за изработването на този закон и за неговото успешно одобрение от НС и съответно от КС?
- Тук вече говорим за закона като цяло, не само за тези текстове. Аз не бих подчертавал особено заслугата на дирекцията, ние просто свършихме това, което бяхме длъжни да направим. При изготвянето на законопроекта (който беше гласуван през ноември и декември миналата година, на 20 декември приключи приемането му) работиха хора от различни парламентарни групи и трябва да подчертая, работиха в един впечатляващ дух на взаимно разбиране, на сътрудничество, независимо, че по някои текстове имаха различия. След това присъстваха и представители на различните вероизповедания. Всеки от тях даде своя принос, тъй че този законопроект, макар да беше в основата си рожба на някои депутати като Цеков, Милчев, Крекорян, Местан и Юсеин, все пак за неговото окончателно изработване дадоха приноса си и десетки други хора.
Всички работиха със съзнанието, че вероизповедната област в България има нужда от такъв закон, че се подготвя действително демократичен закон, съобразен с европейските норми, съобразен с правата на човека, съобразен със съвременните виждания за религиозна свобода. И никой от хората, които работиха в тази група, не остана неудовлетворен, нито пък с чувството, че нещо от неговото виждане не е било чуто или не е било зачетено.
Св. Синод също имаше свой представител в лицето на Неврокопския митрополит Натанаил. Беше определен и друг митрополит, който за съжаление не дойде нито един път в работната група. Но пък митрополит Натанаил идваше редовно и даваше своя принос, неговото мнение винаги беше зачитано от всички, независимо от какво вероизповедание са и от коя политическа сила. Затова подчертавам именно този положителен дух, който цареше в работната група в продължение на месеци.
- Според вас колко време ще отнеме процедурата по връщане на храмовете на БПЦ, а оттам де факто и приключването на самия разкол?
- Не мога да прогнозирам, нямам опит в съдебните процедури, защото в действителност става дума за процедури, които по съдебен път ще се водят съобразно съответните закони. Няма да бъде лесно, защото има заинтересовани хора, ще се правят обжалвания, ще се върви на по-висши инстанции, но в крайна сметка смятам, че правдата ще възтържествува.

E-книги