Преображенският манастир край Велико Търново изглежда като Давид пред Голиат в подножието на надвисналия скален масив.
Преди няколко години се състоя и битката. Природата нападна светата обител. Нападение брутално и безмилостно в своя първичен, варварски порив. Огромни скали се откъртиха и се сгромолясаха в манастирския двор.
Извърши се чудо. Не само, че човек не пострада, но и храмът остана непокътнат. До ден днешен скалата стои там, където я бе спряла Божията десница - на сантиметри от абсидата.
Видът й сега е монументален. Свещен паметник на умиреното творение, осмислено и осветено от Божията премъдрост, за която няма случайности, няма тъмни и слепи сили, няма нито безсмислена разруха, нито безсмислен градеж.
Грохотът е отзвучал. Спомняме си за св. пророк Илия, който не открил Божието присъствие в бученето на стихиите. Бог му се явил в тихия ветрец. Сега познаваме това явление и във величествения покой на притихналата скала. Тя сега е преобразена...
В православните икони не само човекът, но и природата има свой специфичен иконографски образ.
Особено ярък е образът на скалите в иконата на Преображение Господне. Те са застинали, сякаш подредени, но обратната перспектива им придава и една особена динамика. Истинско откровение за непонятната нам реалност на Царството небесно: движението е покой; химните звучат във велика тишина; дълбочината е фон от неръкотворно злато; сянката е проникната от вечна светлина така, че вече няма черно, няма мрак; мъртвата природа е оживена и участва в безкрайното славословие.
Христос явил на трима от учениците Си тази реалност на планината Тавор (вж. Мат. 17:1-5). Йоан, Петър и Яков познали, че Източник на светлината и Сам нетварна светлина е Той, нашият Бог, а чрез Него се просветляваме неизказано и ние, чрез нас и цялата твар.
Важно е да се каже - просветляваме се, без да се превръщаме в нещо друго, което досега не сме били! Защото Бог не „превръща”, а преобразява падналия чрез Адамовото непослушание свят, в неговия първозданен и недокоснат от греха, истински образ.
Такава е и днес грамадната скала, спряла на сантиметри от храма на Преображенския манастир. Изтръгната от стихийността и безпощадния закон на падналата природа, духовно преобразена в нова твар, която вече не руши, а участва в Божието съзидание; не вреди на човека, а му съдейства в делата на светостта.
Но защо възприемаме събитието именно като чудо, а не като една божествена закономерност?
Защото преображението в Христа тръгва по-напред от човека, не от природата. А ние сме още непреобразени, още в тъмнината на греха. В нас и около нас действат стихиите на падналата природа и още не сме заслужили нейното преображение. Ние още не сме разпалили в себе си чрез добродетели и любов към Бога, сиянието на несътворената Божия светлина, която да просветли и сърцата, и одеждите ни, и да оживи мъртвата природа наоколо.
Но ето, че Бог е допуснал в Своята обител „Преображение Господне” да преживеем чрез чудото едно преждевременно преображение. По-скоро, да го предусетим в залог и да проумеем, че Христос го желае и го очаква. Той ни е извел духовно на една таворска скала и сега то зависи от нашето усилие.
Знаем, че сърцата ни са окаменели, но имаме и утеха в думите на Господа: „Сторете, прочее, плод достоен за покаяние... казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму” (Мат. 3:8-9).

E-книги