Толкова желаното и дългоочаквано поклонение по стъпките на св. ап. Павел за богословите от специалност „Теология” към филиала „Любен Каравелов” на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” започна на 22 юни сутринта. В поклонението взеха участие 45 студенти богослови от трите курса на новооткритата специалност. Начело бе представител от ръководството на филиала - зам.- директорката г-жа Екатерина Герджилова.
Това поклонение, знаменателно за специалността „Теология”, а и за филиала, бе организирано благодарение на активната помощ и съдействие на доц. Иван Желев, декан на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и директор на Дирекцията „Вероизповедания” на МС. Въпреки огромната си ангажираност той се нае с отговорността на това тридневно поклонение в пределите на Северна Гърция.
В 6 ч. сутринта на 22 юни нашата група пое към пропускателния пункт край Свиленград.
В Гърция има близо 100 митрополии, макар че по територия тя е само с 20% по-голяма от България. Първият град, в който влязохме в 12,40 ч., бе Димотика със своите крепостни стени - близнаци, което му дава и името - от гръцки Дидимотикон.
Продължаваме на юг и в 14 ч. преминаваме през гр. Александруполис (Дедеагач).
След това пътят ни води към селището Макри, където има внушителен манастир на св. Богородица. Игуменката и духовният старец на манастира архимандрит Поликарп са истински приятели на България и поддържат връзки с редица наши манастири. Манастирът „Успение Богородично” е построен преди около 20 г. Сега там има около 50 монахини и двама свещеници, които живеят извън женския метох. Започнали са съвсем бедно - с един чувал фасул и тенекия зехтин. След това с общите усилия на местното население и на държавата се пристъпва към строителството на манастирския комплекс. Освен централния храм „Успение Богородично” имат и друг спомагателен храм - „Св. Андрей”. Поклонихме се и в двата храма, разгледахме и самия манастирски комплекс. Архимандрит Поликарп, въпреки напредналата си възраст и невероятната жега, има търпението да ни посрещне и разговаря с нас с много топлота и сърдечност. Домакините бяха изключително любезни и гостоприемни.
Продължихме на запад и в 17 ч. преминахме през центъра на гр. Комотини (Гюмюрджина). После покрай Ксанти пътуваме за гр. Кавала, тъй като от Мала Азия, от Троада, през остров Самотраки ап. Павел отива в пристанището на гр. Неаполис (днес Кавала), а след това - в главния град на областта - Филипи. Спряхме на пристанището в Кавала и се наслаждавахме на чудесния град, изплувал сякаш от приказка.
В 19 ч. напуснахме Кавала и се отправихме за древния гр. Филипи, където разгледахме останките от амфитеатър, базилика и редица други сгради, чиито разкопки се намират от двете страни на пътя. Извън град Филипи е построен баптистерият на св. Лидия. Тук, както е казано в 16 гл. на „Деяния апостолски”, е проповядвал св. ап. Павел заедно със Сила, Тимотей и Лука на група жени.
След посещението на баптистерия ние се отправихме на запад, минахме през Амфипол, където е спрял ап. Павел по пътя за Солун. Продължихме за с. Аспровалта, където се намира манастирът на братството „Св. Лидия”. Въпреки късния час сестрите ни очакваха, приеха ни радушно и ни отвориха храма, за да се поклоним. Новопостроеният храм „Св. Лидия” смайва окото с невероятната по своето изящество и красота дърворезба, с чудесната си и съвсем нова иконопис.
Сестра Георгия, която говори и български, ни разказа, че манастирът има около 100 сестри, които преподават по околните села, а и в самия манастирски комплекс, посрещат деца от страната и от други православни страни. Манастирът разполага с издателска база, в която се печатат много богословски книги, списания и др. Там са печатани Новият Завет и Псалтирът, „Нашата вяра” и редица други книги на български език.
От Аспровалта през Аполония - втората спирка на св. ап. Павел по пътя му от Филипи за Солун - ние се отправихме за гр. Арнея. Тук е центърът на епархията на Йерисо и Св. Гора, която беше и нашият любезен домакин по време на тридневното ни пребиваване в пределите на Северна Гърция. В Духовния център на епархията бяхме настанени за нощуване.
На следващия ден, Петдесетница, се черкувахме в храма на центъра. След това поехме на юг към манастира „Ормилия” - огромен храмов комплекс, посветен на Благовещението на св. Богородица. Този манастир е най-големият в Гърция и подслонява сто и двадесет монахини. Някогашен метох на манастира „Ватопед”, сега той е подчинен в духовно отношение на манастира „Симонопетра” в Св. Гора, тъй като игуменът на този манастир е и техен духовник. Освен двамата свещеници, наши колеги - студенти, никой от нас не влезе в манастирския комплекс, защото е със специален пропускателен режим. Успяхме само да се поклоним в храма „Благовещение на св. Богородица”. Той е построен преди 170 г. Под сянката на екзотични дървета сестра Мария ни запозна с монашеския живот. Докато слушахме, се радвахме и на традиционната манастирска почерпка - леденостудена вода и локум.
Продължихме за Солун. На влизане от изток на запад видяхме ректората, мензата, Богословския факултет и горната ъглова кула на Солун. В миналото той е бил четириъгълна крепост. Спряхме пред Бялата кула, използвана някога и като затвор. В него е лежал и капитан Петко Войвода.
Минахме покрай арката на имп. Галерий, ротондата „Св. Георги”, вдясно виждаме базиликата на „Неръкотворния образ” и „Св. Богородица на медникарите”. Поклонихме се в храмовете „Св. София” и „Св. Димитър”, величествени със своето достолепно присъствие през вековете, което от своя страна задължава съвременника да сведе смирено глава пред тях. Поклонихме се с трепет и пред гроба и мощите на светеца.
На връщане през Аполония се отбихме да видим и мястото, където под хилядолетния чинар св. ап. Павел е провел първите си проповеди, т. нар. „амвон на св. ап. Павел”. Вечерта архимандрит Хризостом Майдонис ни посрещна в катедралния храм на гр. Арнея, строен през 1812 г. Разказа неговата история и ни запозна с делата на епархийската църква в областта. След това ни покани да разгледаме самата сграда на митрополията, в която се намира прекрасен вътрешен параклис, посветен на св. Богородица. Той целият е изписан с изящни позлатени стенописи.
Тук си позволявам да отбележа, че пролетта на тази година архимандрит Хризостом беше в Кърджали и изнесе лекция пред студентите богослови за опасността от нахлуването на сектите и особено силното им влияние сред младите хора. Отново поканихме архимандрит Хризостом да гостува на нашия град и по-специално на студентите богослови във връзка с подготвяната конференция на 1-3 ноември т.г.
На следващата сутрин, 24 юни, ние се придвижихме към границата на Св. Гора, до град Урануполис, където се качихме на туристическия кораб „Св. Никола” и разгледахме от позволените 500 м разстояние край-брежните светогорски манастири от тази страна: пристанището на българския манастир „Зограф”, след това манастирите „Дохиар”, „Ксенофонт”, руския - „Св. Пантелеймон”, „Симонопетра”, „Григориат”, „Дионисиат” и „Св. Павел”. На кораба бяха донесени от светогорски монах от килията „Св. Никодим Светогорец” в Карея частица от Честния Кръст и мощи на някои светци, за да се поклонят пред тях желаещите пътници. Макар че имаше и групи от полски и германски туристи, повечето присъстващи на кораба бяха православни и се поклониха.
Обиколката продължи около 4 часа, а гледката бе изключителна.
Когато слязохме от кораба, архим. Хризостом ни чакаше на пристанището и ни придружи до град Йерисо, втори по важност град на епархията след Арнея.
В тези прощални разговори архимандритът направи ценно за нас предложение - студентите богослови от гр. Кърджали да станат членове на Балканската православна младежка асоциация. То бе прието с радост и искрено се надяваме, че ще се осъществи.
И така, уморени, но обогатени от тридневното поклонение по стъпките на св. ап. Павел, следобед ние поехме обратния път за Родината.
Позволявам си от името на всички участници в това поклонение да изкажа най-дълбоките ни и искрени благодарности на нашия водач - доц. Иван Желев, който е и отговорник за специалността „Теология” в Кърджали. Без неговата подкрепа и лична ангажираност това събитие не би се осъществило.
С пожелания това поклонение да се превърне в традиция за в бъдеще, тъй като е по-добре „един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш”!

E-книги