Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър за своята пламенна ревност бе удостоен да заеме първо място (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова му бе казано специално на него, след неговото изповядване на Сина Божи: „... ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Мат. 16:19). Но тези „ключове” и правото да „свързва и развързва” всъщност ги получава не един човек, а Едната Вселенска Църква. А за това, че действително цялата Църква получава това право, а не само една личност, обърнете внимание на друго място от Свещ. Писание, където Господ казва същото на всички Свои апостоли: „И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго” (Йоан 20:22); „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето” (Мат. 18:18). Така че Църквата свързва, Църквата развързва; Църквата, основана на крайъгълния Камък - Самият Иисус Христос (Еф. 2:20), е тази, която свързва и развързва. [...]
И след Своето Възкресение Господ поръчва на апостол Павел да пасе Неговото духовно стадо не защото само на Петър се предоставя грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил пръв между апостолите и бил като представител на Църквата;
при това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, с това Христос подкрепя единството на Църквата. [...]
И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник.
И действително Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.
Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото въпреки че са пострадали по различно време, но по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър бил първи, а Павел го последвал съвсем скоро. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. „малък”.
Той самият казва: „Аз съм най-малкият от апостолите... а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене” (1 Кор. 15: 9, 10).

E-книги