Семейството е система, в която всички членове са в пределно близко взаимодействие. Отношенията както между съпрузите, така и между родителите и децата се градят върху определени правила, усвоени от предходните поколения. Наркоманът е част от тази система. Оттук следва, че проблемът на наркомана неизбежно се превръща в проблем за цялото семейство и същевременно, че атмосферата в семейството пряко влияе върху живота и решенията на настоящия или потенциален наркоман.
В юношеска възраст подрастващите започват да си задават сериозно въпросите: „Какъв е смисълът на живота?” и „Кой съм аз?”. Дали ще търсят отговорите и ще се себеутвърждават в правилната посока, зависи до голяма степен от родителите и от това какви са били взаимоотношенията в семейството до този момент: дали са изградени на основата на страх, лъжи, шантаж и т. н., или на основата на християнските ценности и принципи на взаимоотношения. Зависи и от това какво родителите са изградили от себе си: дали са хора, които заслужават доверието, уважението и възхищението на детето си, или не са примамлив пример за подражание. Родителите трябва да са инициатори на близост и да са винаги готови да откликнат на желанието за близост на децата си. Ако винаги, когато малкото дете се е обръщало към родителите си за разговор, е получавало внимание, то и в юношеска възраст ще знае, че може да разчита на тях. Какъв ще е светогледът и начинът на живот на децата, до голяма степен зависи от преоритетите и начина на живот на родителите им. Ако нещо в поведението на децата не е наред, това е сигурен белег, че и родителите имат какво да променят в себе си и в своето поведение. Едно сериозно вглеждане в себе си с помощта на изповедник би насочило промяната в правилната посока.
Семейството е единна система -
чувствата и емоциите на единия неизменно се предават и на другите членове. Зависимостта от наркотика поражда срам у зависимия и той се старае да го запази в тайна, което води до напрежение в семейството, недоверие, страх, късат се връзките в семейството, доколкото изобщо ги е имало и са били пълноценни.
За да се справят с болката от своето безсилие пред проблема, близките се стараят да станат нечувствителни, неуязвими, болката се прикрива, притъпява, проблемът се отхвърля, не се приема разрешаването му се отлага, търсят се оправдания. Засегнатото семейство започва също да пази тайната, да се самоизолира, да не се доверява. Появява се чувство за вина: аз съм виновен за състоянието на детето ми, постоянни самообвинения и взаимни обвинения.
Болният се превръща в център на семейния живот, обсебва властта и вниманието на всички и така заболява цялото семейство.
Всяко семейство има свои неписани правила за общуване вътре и вън от дома и те до голяма степен обуславят живота и личната реализация на членовете му, особено на най-слабите между тях - децата. Здравословните правила целят благото на всички, а не само на този, който ги определя. Те дават право на всеки да бъде какъвто е и да се чувства ценеvн. Тези правила позволяват понякога човека да сгреши и да не ги изпълни, променят се с времето и съобразно обстоятелствата, ако пречат на семейството и отделната личност да се осъществява добре. Докато нездравословните правила обикновено са нереалистични, манипулативни, поставят правилото и принципа над човека.
Трябва да се има предвид, че здравето на човека или на семейството като цяло не е норма, а стремеж, не означава идеалност, а да виждаме своите проблеми и недостатъци и да вземаме мерки да се справим с тях. Нездравословно е да прикриваш проблемите, да ги заглушаваш.
Как да се държат родителите на детето наркоман
То е измамник, крадец, шантажист, но въпреки всичко е тяхното дете. Да го молят, заплашват, убеждават ли, или да го игнорират?
Няма един и същи лек за една и съща болест при различните хора. Бог вразумява и напътства кога, какво и как да говорим и как да се държим, ако се молим. Но има някои правила, на които можем да се доверим и да следваме.
Разберат ли, че детето им е наркоман, веднага трябва да го оставят без джобни пари и ценни вещи. Родителите да бъдат твърди в това отношение въпреки шантажите, лъжите, да го хранят, обличат, но да не му дават пари на ръка. Да забранят това и на близки и познати. То вероятно ще започне да краде навън, но по-добре да попадне в полицията, отколкото родителите сами да улесняват болестта му.
Как да го убедят да се лекува
На всеки действат различни аргументи. За един това може да е страхът от предозиране и смърт, за друг - унизеното зависимо положение, в което наркоманът изпада, съзнанието, че рано или късно ще трябва да се лекува и колкото по-рано, толкова по-леко и безболезнено ще стане това...
Трябва да се има предвид, че душата на наркозависимия вече е в служба на дявола и аргументите, които се използват за профилактика, при наркоманите вече не действат. Например: ще влезеш в затвора, ще се заразиш от спин, ще си опропастиш бъдещето... Особено се дразнят от продължителните монолози, критиките, упреците. Когато им идва да се разкрещят, родителите трябва да си спомнят, че обладаният може да крещи, да обижда, но те - не. Изключителна сила е нужна, за да съумее човек да запази самообладание и вяра по време на криза, особено когато детето му е под пряка заплаха, и изключителна мъдрост, за да съумее да разграничи човека от неговото поведение, да бъде мек с човека и твърд в отношението към недопустимото му поведение. А това е мъдрост и сила, която само Бог може да даде.
По думите на Христос бяс се изгонва с пост и молитва, затова молитвата и постът на близките могат да направят много, за да се постави началото на нов, духовен живот за зависимия. Във всички случаи курсът на рехабилитация на нарко-зависимия трябва да е начало на неговото въцърковяване и приобщаването му към тайнствата на Църквата. В Църквата всичко способства за изцерението на наркозависимия: тайнствата, чрез които се преподават благодатни сили; молитвата, която ги свързва с Христа и ги прави едно с Него; църковната музика, иконите, осветената вода, осветената храна, елей, вещи... невидимото общество на светиите и ангелите, обществото на вярващите, духовният наставник, християнската философия, която дава нов светоглед. В Църквата става възможно неговото благодатно преобразяване.

E-книги