Дискусията относно законопроекта за легализация на т. нар. „леки” наркотици разкри една тенденция в отношението към наркоманията, затвърдила се през последните години. Главоломно нарастващото разпространение на наркотиците се свързва преди всичко с огромните средства, които носи тяхната продажба, и с невежеството относно гибелните последствия от употребата на наркотични вещества. Затова и превенцията на този етап е подчинена изцяло на осигуряването на достъпна информация, която да достигне до различни слоеве от обществото.
Тази превенция, която можем да наречем формална, защото действа на едно първично ниво, се задоволява с това да разкрива в зловещи картини последствията от употребата на наркотици и да разчита, че ако не здравият разум, то поне страхът ще спре потенциалната жертва. Един от негативните ефекти е приписването на мощ и власт на наркотика, което го превръща в господар, поставил в робско подчинение и зависимост своя създател - човека. Така предваряме изхода от двубоя между човека и това творение на неговия подвластен на страстта ум и сякаш сме готови да обявим поражение в борбата със злото и греха.
Затова, макар да не отричаме необходимостта да бъдат включени всички човешки ресурси в борбата с този многолик проблем, който има и своите социални измерения, ние го разглеждаме и в контекста на онази борба, която не е „против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата”. Средствата, с които разполагаме в тази борба, според думите на апостол Павел са: „усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни” и още „приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите”.
В контекста на тази борба наркоманията лъсва като лустрото на развихрилата се страстна предразположеност на човешката природа, кореняща се в първородния грях. Откъснат от истинския си Творец, човек се изправя срещу разяждащата го празнота и тъга, като търси заместители и се пристрастява към земното. В този смисъл няма разлика дали ще търсим забрава в трупането на богатства, в алкохолното опияние или в наркотиците.
Каква би трябвало да бъде същинската, а не формална превенция на наркоманията. Тя се основава и изгражда върху потенциала, вложен от Твореца в човешката личност още при сътворяването, който в пълна мяра може да се изяви с благодатната помощ на Църквата. Обновени в общението с Бога и преодолели духовната слепота, ние откриваме симптомите на „заболяването” много преди то да стане медицински факт. Преведено от езика на физиологията, това означава да разкрием греха, да го изкореним и така да не допуснем страстта да ни обхване като болестно състояние.
В този смисъл ефективната профилактика е преди всичко развитие на здрави духовни устои на личността, което е единственият защитен механизъм, възпрепятстващ поставянето на човека в подчинено и зависимо положение спрямо творенията на един страстен ум.
В подкрепа на казаното психологията, изправена пред „екзистенциалния вакуум”, както известният психотерапевт Виктор Франкъл нарича кризата в търсенето на смисъл на живота у съвременния човек, все по-често подчертава необходимостта от преоткриване на духовните ценности. За да се развиват здрави личности, способни да се справят с проблемите и стресовете на ежедневието, да вземат самостоятелно решения, касаещи собственото им здраве и да бъдат отговорни за своя живот.
Не е достатъчно да знаеш, че наркотиците са опасни, защото знанието често дори не е разбиране. Затова основна задача в профилактиката на наркоманията би трябвало да бъде утвърждаването на здрава ценностна система, през призмата на която знанието се превръща в учение и способност да водиш здрав и пълноценен живот. Няма обществена организация нито човешка институция, която да може да изпълни тази задача, освен Църквата, която е богочовешки организъм.
Развитието на духовния личностен потенциал е защитният механизъм срещу употребата на наркотици и зависимостта от психоактивни вещества. От психологическа гледна точка към най-важните ресурси на личността се отнася представата на човека за самия себе си, неговата Аз-концепция. Тук се включват сериозните и важни въпроси, които човек решава през целия си живот. Кой съм аз? Кой си ти? Какви чувства изпитвам и кога? Какви са ценностите на моята и на другата личност? Явява ли се нашето здраве такава ценност? Как общуваме? Умеем ли да разбираме обкръжаващите ни? Оказваме ли им подкрепа и търсим ли такава? Кои сме ние от физическа, психична и духовна гледна точка? Какви са духовните основи в нас, които трябва да развиваме, за да живеем здрав и ефективен живот?
Подобни въпроси човек си задава на всеки един етап от живота си. Те не могат да бъдат разрешени веднъж завинаги. Напротив, всеки път изискват по-задълбочен и по-сложен отговор. В същото време човек не се задоволява само с отговора на въпросите. Необходимо е самият той да се осъзнае в целостта си на физико-психично-духовно същество. Според психолозите оказването на помощ на човека, блуждаещ в пространството на своето Аз, е истинската профилактика на зависимостта от наркотици, а ние трябва да добавим, че съотнасянето с едно по-висше Същество, Бог, открива пред Аз-а пътя на осмисленото съществуване.
Важната екзистенциална дилема за свободата и отговорността също се решава съотнесена към вечността. Въвеждането и воденето на човека по лабиринта на неговата душа от един осъзнат отговор до друг, от един модус на поведение до неговото осъзнато изменение в нравствено направление и извеждането към висините на духа, което е мисия на Църквата, е профилактиката и пътят към оздравяването на зависимата личност.

E-книги