Български новомъченици

Висок като Витоша

(разказ за о. Евстати Пандурски (Витошки) от Бояна)


Беше топъл, слънчев септемврийски ден. Излязох с него да го изпратя. Той сложи ръката си на главата ми, погали ме, усмихна се и с топъл приятен глас ми каза да се прибера у дома и да не излизам на улицата. Отиваше при баща си. Каза ми, че скоро ще се върне. И зачаках. Чаках аз. Чакаше брат ми. Чакаше майка ми. Това стана на 17 септември 1944 г. Донесоха ни кошницата с ябълки, която той е носил от дядо ми. Никакви обяснения. Повече не го видях - спомня си Лидия Витошка, дъщеря на отец Евстати Витошки от Бояна.
И до ден днешен помня страшните лица, помня имената на хората, които дойдоха да правят обиск на 9 септември 1944 г. Бяха четирима души - страшни, озверели. Единият от тях се закани на баща ми, че ако намери у дома оръжие, ще му пръсне черепа. А баща ми беше свещеник, не беше ходил войник и не можеше да борави с оръжие. Нищо не намериха. И днес хората си го спомнят с добро и ми казват: „Баща ти беше добър човек, търси истината за него.”
Отец Евстати Владимиров Пандурски е роден през 1904 г. в Радомир. Още като малък расте едър и висок, затова съучениците му казват „Висок като Витоша” - оттам остава прякорът му Витошки. Но комунистите в Бояна (с присъщата им мнителност) виждат в промяната на фамилията и напускането на Радомир „тъмно минало, от което свещеникът се опитал да избяга”. А промяната на имената при свещениците, както и местенето им от едно населено място в друго е свързано с изпълнението на служебния им дълг. За партизаните обаче това, както и дружбата на отеца с първенците на града е достатъчен повод да го обявят за „народен враг” и да го убият.
Обстоятелствата около задържането и убийството на отец Евстати Витошки са твърде неясни. Задържан първо от местните комунисти, после откаран от дупнишки партизани - типичен случай от т. нар. „четиридесет безотговорни дни”. Тогава по заповед на Сталин „без съд и присъда трябва да бъде убит всеки, който може да попречи по някакъв начин на революцията. Защото, ако чакаме доказателства и процес, ще бъде късно”. Така на прицел са първенците на всеки град и село - кметът, свещеникът, учителят, полицейският началник. Интелигентността и авторитетът на тези хора са неща, от които партизаните се боят особено, тъй като тях не могат да заграбят. Българският народ не може да приеме комунистическата идеология, защото тя противоречи на Христовата вяра. За българите понятията „Православие” и „България” по онова време са били равнозначни, единствената духовна опора за тях е бил свещеникът. Ето защо духовенството става обект на жестоки репресии по време на всяка окупация и диктатура. За да оправдаят действията си, комунистите съчиняват по адрес на свещениците всевъзможни доноси и клевети. Така например за отец Евстати Витошки казват, че веднага щом станал ръководител на читалището в Бояна, уволнил всички служители с леви убеждения и изгорил томовете на Максим Горки.
Пред собствената си съвест обаче убийците не успяват да се оправдаят. Един от тях, Трайко Марков, умира в страшни мъки. Бабата, която е при него, му казва: „Трайко, изповедай се, изповедай се, защото си страшно грешен, щом се мъчиш толкоз и не можеш да умреш.” Тогава този заклет атеист си признава: „Наистина съм грешен! Аз убих попчето!” И издъхва... Друг от убийците полудява и се самозапалва, след като признава за убийството.
Лидия Витошка си спомня: „Като дете всяка неделя бях в черквата от сутринта до обяд. Слушах го с унес и благоговение. Затова и днес като вляза в черква, се ослушвам - дано чуя неговото слово. Но уви! Убиха го прости, неграмотни хора, него - благия, добродушния интелект.”
Величко Мидов, съселянин на отец Евстати, разказва: „След като изкарах прогимназията, трябваше да ме запишат във Втора мъжка гимназия. Нямахме пари, нашите бяха много бедни. Тогава отец Евстати даде пари на баща ми и ми купи униформа. Това няма да го забравя никога!”
„Милост и истина да те не оставят; обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си - и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците” (из „Притчи Соломонови”).


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Мартин НИКОЛОВ       

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!