Вяра и суеверие

Пробуждане на древни страхове


В началото на годината агенцията за социологически проучвания „Галъп” направи изследване по поръчка на сп. „Жената днес” сред 1044 български граждани - 504 мъже и 540 жени. Целта на проучването бе да се види доколко българите вярват в магии. Оказва се, че всеки втори български гражданин вярва, че може да стане жертва на магия. Всеки пети знае конкретен случай за направена черна, бяла или друга магия. 12 % от анкетираните са сигурни, че магията е успяла.
На всеки 100 от магиите 35 са правени за смърт, болест или урочасване на противника, 13 са били за здраве, 13 - за отстраняване на любовен съперник и т. н. В България 60 % от хората вярват в урочасването.
Данните дават основания на някои окултистки издания (напр. „Кармичният Кръг”) със самочувствие да заявят, че съществува „неразривна връзка между българина и магията, че за българския гражданин, независимо от религия, етнос и социално положение, магията е житейска философия, обичаен начин на живот”.


Сред някои православни християни, под влияние на агресивната реклама и атака на окултни учения (цели издателства са ангажирани с издаването на книги, популяризиращи магията и теософски учения и практики), възникват страхове и притеснения относно въздействието на тези сили върху света като цяло и отделния човек. За мнозина „решението” е в търсене на „аналогични” практики в християнството, като „магическо” въздействие на църковните тайнства и молитви. Други пък, изкушени от тайните на човека и вселената, намират готови отговори в теософски учения, чрез които в една псевдонаучна форма се популяризира окултизъм.
На какво се дължи това възраждане на древни езически идеи и практики и защо особено днес те намират широк прием и разпространение?
Окултизмът, магията и магическото светоусещане съпътстват всеки един период от човешката история, с възходи и упадък те устойчиво съществуват и намират почва както в общества, в които властва безпросветност и духовно невежество, така и в съвременното ни общество, което се гордее с научно-техническия си прогрес. Нещо повече, след изминат дълъг рационален път човечеството сякаш прави опит за завръщане към духовните си устои. Но пропит от духа на самоутвърждаването, съвременният човек се оказва неспособен на саможертвата, която християнството изисква, затова на помощ раболепно идва теософията, предлагайки му древното окултно знание за тайните на космоса, но без тайната на Бога и тайната на Христос.
Устойчивостта на окултните учения и практики намира своите основания в човешката природа. За християните техните корени се намират в повредеността на човешкото естество от първородния грях, който внася дисхармония както в човешката природа, в която духът се чувства впримчен в мрежите на плътта, така и в отношението между човека и творението.
Човекът като „венец на творението”, създаден по „Божи образ и подобие”, за да осъществява Божията воля за творението, става подвластен на творението. Отдалечен от своя Творец, здраво удържан от веригите на плътта, той се опитва да промени своята съдба, но вече не като Божие дете, а като роб, движен от своите страхове. Именно на това разчитат окултните учения, които съживяват древните страхове в човека, възприемащ се като безпомощна и често пъти безполезна пионка в ръцете на непознати и тайнствени сили.
В тази ситуация той преоткрива магията като възможност за власт и контрол над света, без обаче да отчита, че тя като природообщуване го въвежда в сферата на необходимостта. Затова църковно-християнското съзнание я заклеймява като робство на природната необходимост.
Мистичният опит на тези учения представлява едно възраждане на пантеистичната мистика или популяризиране мистиката на нехристиянския Изток, които носят бремето на последиците от греха. Върху тях лежи печатът на потиснатостта на човешката личност. Грешният човек жадува да се разтвори в Божеството и в пълна отреченост от всичко човешко и лично да се справи с греха и неговите печални последици.
Сходен е опитът и в мистиката на нехристиянския Изток, която днес нахлува в християнска Европа. Във всичките си форми тя отрича човека, неговия „аз”. За религиозното съзнание на практикуващия йога човекът е падение, няма полза за божествения живот от човека, затова той изцяло трябва да премине в божеството.
Мистиката на Индия предшества откровението на Триипостасния Бог, тя е потопена в първоначалната, недиференцирана божественост, в която не се вижда нито Бог, нито човек. Тя е безлична и не вижда човешката личност в нейната уникалност и мястото й в Божественото домостроителство. Причината за това е, че тя не познава откровението на Бога, въплъщението на Сина Божи, изкупителното и спасително дело на Господ Иисус Христос.
Отхвърлянето на човешката природа, така характерно за манихейската ерес, е чуждо на християнското учение. То въздига достойнството на човешката личност, защото мистичният опит в християнството е опит на общение между личности, човешката личност и Бог като личен Дух, Който от любов към човека изпрати Своя Единороден Син да понесе греховете на света и да възстанови синовната връзка между човека и Бога. Тук необходимостта отсъства, защото общението се заражда в свобода и от любов - човешкият дух свободно възлиза към Бога, Който от обич снизхожда към него. В християнското учение мистичното общение на човека с Бога е възможно с посредничеството на Иисус Христос.
Още в древната Църква, когато предимно езичници са били приемани, е установено в тайнството Кръщение да се извършват т. нар. заклинателни молитви. Те обаче нямат магичен характер, т. е. не действат пряко волята на кръщавания, както става ясно от думите на приемащия св. Кръщение, който доброволно и с ясно съзнание трябва да се отрече от сатаната и да се съчетае с Христос.
Така със смъртта на природния и ветхия човек, единия подвластен на природната необходимост, другия подвластен на закона на плътта, в тайнството Кръщение се ражда „новата твар” по думите на ап. Павел: „Който е в Христа, той е нова твар”.
Като се основава на православния мистичен опит, който носи духа на свободата и любовта, Православната църква винаги е изобличавала магията, магическите практики и окултните учения като опит, подчинен на закона на необходимостта, властващ в повредената от греха човешка природа и лишаващ човека от даровете на изкупителното дело на Господ Иисус Христос и утвърждава, че „древното премина; ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17).


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Мария ИВАНОВА             

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!