Писмо от проф. Казимир ПОПКОНСТАНТИНОВ, декан на Православния БФ при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
Бележка на Webmaster-а Константин Спиров: Писмото е в отговор на редакционен "коментар" в "Църковен вестник", озаглавен "Против рисуването на голи модели в катедра "Иконопис"". В Интернет изданието статията не бе публикувана от мен, по същия начин, както и болшинството други текстове на Георги Тодоров за изкуството и историята. "Коментарът" е отпечатан в брой 6, страница 8. Възползвам се от случая за да изкажа своето уважение към Великотърновския университет и неговите преподаватели - в настоящия момент тази институция е едно от малкото авторитетни средища за образование на църковни кадри в България.
 Уважаеми господин Главен редактор,
Повод за настоящото писмо е публикация (която, по силата на това, че не е подписана, считаме за редакционна), в „Църковен вестник”, бр. 6/март 2004 г. със заглавие „Против рисуването на голи модели в катедра „Иконопис”.
Дълбоко уважаваме личната позиция, на всеки автор, а още повече което и да било редакционно мнение. Но тъй като става дума за факти, питаме: на какво основание излагате позиция без да сте проверили фактите? Бихте ли коментирали други подобни сигнали, без проверка? Ами ако прочетеното от вас - защото ние не знаем какво е то - не е истина или е полуистина, можете ли да понесете отговорността, с която се нагърбвате? Това са все въпроси „по процедурата”, която предполага т. нар. журналистическа коректност. Други медии, за които тези въпроси са излишни - постъпиха коректно и провериха на място за какво става дума. Никой от тях не стана съучастник в тази очевидно режисирана атака срещу Православния богословски факултет. Няма нищо лично в следващия въпрос, но защо Вие станахте такива?
Без да проверите фактите на място, нито дори по телефона, написаното оставя впечатлението, че произнасяте присъда предварително. Пишете, че „подписалите се ученици, родители и граждани са прави”? Прави в какво? В нещо, което нито един от тях не е видял лично? Вие бихте ли публикували дословно писмата, които сте чели, за да ги прочетем и ние, и за да оставите място за читателска преценка кой е прав и кой е крив? Заставате ли зад всеки ред от тези писма? Ако написаното се основава на преувеличения или слухове - твърде обичайна за нашата църковна действителност среда - съзнавате ли духовната отговорност за издаването на присъди? Над кого всъщност произнасяте присъда - над всяко от момчетата и момичетата, които учат иконопис (чухте ли тяхното мнение, или то не ви интересува?), над младите им преподаватели, които влагат всичко от себе си, за да създадат условия и база за иконописно творчество в България, над професорите им по рисуване или по богословие?!
Казвате, че „премахването на рисуване на голи модели няма да реши основния проблем на катедра „Иконопис”.
Кой според вас е основният проблем?
1) Да предположим, че това е „академизмът”, „академичният метод за обучение на художника”? Ако продължим Вашата мисъл, трябва да признаем „академичната недостатъчност” не само на катедра „Иконопис”, но и на богословското образование въобще - не само в академичната, но и в семинарската му форма. Не са ли тези форми рожби на „светския дух”? Та нали духовните академии и семинарии са излезли от утробата на йезуитската Контрареформация и са били утвърдени като форма със санкцията на Тридентския събор (Втора сесия)? С какво право академичното богословие по-малко е заслужило вашата присъда от академичната иконопис? С какво т. нар. от Вас „дипломирани иконоправци (лъже-иконописци)” са по-недостойни и по-нецърковни от, например, дипломираните богослови (или лъже-богослови)? Всеки от архиереите в нашата Църква, а и в останалите православни църкви, също е получил такова образование? Бихте ли ги нарекли „лъже-богослови” само защото са с академично богословско образование. Ако не, тогава защо считате за „лъже-иконописци” учещите или завършилите обучението си в катедра „Иконопис”.
2) От тук следва още един въпрос. Защо предполагате, че академичното образование по дефиниция извращава своите възпитаници? Защо предполагате, че никой от тях няма да стигне до т. нар. от вас „истинска иконопис”? Те, г-н Главен редактор, са свободни личности, както и Вие, и няма академично образование, което да изчерпи нито тяхната свобода, нито тяхната интелигентност, нито жаждата им за духовен живот. Произнасяйки присъда над тях, Вие a priori ги лишавате от богодаруваното им достойнство на християни, които са имали нещастието да се родят в постренесансова Европа.
Написаното от вас внушава, че академичното образование, като такова, е непреодолима преграда пред действието на Св. Дух, че едва ли не то заличава печата на „дара на Духа Светаго”. То бива нарочвано за причина, поради която имаме само дипломирани иконоправци (а защо не и вестникоправци), а не съработници на Св. Дух?
3) Говорите за „живото предание от майстор на чирак в хода на реалното иконописване, при което чиракът израства в правенето на истински икони по истинския начин, като първо помага във второстепенните работи и постепенно му се възлагат все по-отговорни задачи, докато евентуално достигне до майсторство и самостоятелност”. Къде са всъщност тези съвременни майстори - кои са те и от кого са се учили - от Панселинос ли, от Теофан Критски ли, от Пимен Зографски ли? Препоръчайте ги, и на часа ще ги поканим при нас, или ще пращаме постоянно студентите при тях, за да се усъвършенстват. Такива наистина има, и нашите студенти ги откриват - но в Румъния, в Сърбия, в Гърция. И повярвайте ни, академичната школовка ни най-малко не им пречи да се учат от най-добрите и самите те да израстват като истински иконописци - така, както академичната школовка не е попречила да станат истински богослови хора като Георгий Флоровски, Юстин Попович, Димитру Станилоае, Калистос Уеър...
4) Защо не направите журналистическо проучване откъде Църквата ни може да разчита на кадри днес? Кой изписва новостроящите се храмове в България? Можем да предположим: 1) дипломирани в Художествена академия, 2) самоуки художници-иконописци, 2) дипломирани в Православния богословски факултет. От трите категории само последните са изучавали Стария и Новия Завет, Догматическо богословие, Патрология, Агиология и пр. Почти една трета от дисциплините, които се изучават в катедра „Иконопис”, са богословски. Считате ли, че лекциите им по Догматическо богословие или по Богословие на иконата няма да им дадат правилната основа за разбиране на православната антропология, за осмислянето на това какво е грях и добродетел, добро и зло, живот и смърт, спасение и падение...?
Уважаеми г-н Главен редактор,
Дори беглият анализ на Вашия редакционен коментар указва за един характерен за нашата църковна действителност етос - етос, налагащ по един ренесансово-пиетистки шаблон някаква дилема между богословие и благочестие, догмат и морал, теория и практика, вяра и разум, - дилема по дефиниция чужда на Църковното предание. Не мислите ли, че същинският проблем е отвъд наличието на академичните школи като такива, а се съдържа в духа на пост - богомилското разделяне на чисти от нечисти, на нешколувани от школувани, на благочестиви от богослови, на „истински” от „неистински” иконописци, богослови, християни и пр.
Оставаме с уважение към Вас и с очакване да публикувате това наше писмо на страниците на „Църковен вестник”. За ваша информация към него прилагаме и списък на изписани от наши възпитаници православни храмове и параклиси в България и чужбина. Добре сте дошли по всяко време при нас (така ще нарушите добрата стара традиция „Църковен вестник” да отразява живота само на Богословския факултет в София).
Желаем Ви ....
07.04.2004 г.
Проф. дин Казимир ПОПКОНСТАНТИНОВ
декан на Православния БФ при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”
Бележка на Webmaster-а Константин Спиров: Писмото излезе в ЦВ повече от два месеца след получаването му. В книжното издание, "правото на отговор" е придружено от още един "коментар", който не изпращам в Интернет изданието. Желаещите да се запознаят с поредния "отговор на правото на отговор", могат да направят справка в брой 12, страница 7.
Виж още:
|