Със закон в нашата страна беше забранено клонирането. Слава Богу! Сега на дневен ред е евтаназията. Тепърва предстои в Европейския съюз да се разработи някаква обща позиция по този въпрос, но дебатите отдавна вече започнаха. В отделни страни в света безболезненото умъртвяване вече е узаконено и се извършва официално. У нас в парламента преди броени дни беше предложен текст за регламентиране на евтаназията в Закона за народното здраве. В парламентарната зала този текст предизвика бурни дебати, които веднага се подеха и от медиите.
Кои са основните аргументи, изказани от поддръжниците на узаконената евтаназия:
- човек има право сам да избере кога и как да умре;
- човек има право както на достоен живот, така и на достойна смърт;
- чрез евтаназията се слага край на безсмислените страдания;
- въпрос на християнско милосърдие е да помогнем на загубилите вяра и надежда, които при това не страдат от морални скрупули да прекратят страданията си.
Но смъртта слага ли край на страданията? Доколко човек, когато е тежко болен или тежко страда, може свободно да реши дали да живее, или да умре? Свободен ли е наистина тогава? Господар ли е на себе си, на разума си, на волята си, когато е завладян от маловерие, отчаяние, малодушие или пък от честолюбие? Страданието ли е същинската причина човек да пожелае смъртта, или самотата, безлюбието, липсата на надежда?
Наблюденията показват по-скоро, че човек губи мотивацията си да живее, а оттук и да преодолява болката и трудностите, когато не вижда смисъла. И обратното: чувството или съзнанието за смисъла прави много неща, дори всичко, лесно поносимо, положително, градивно.
Християнството освен всичко друго е и откровение за смисъла. Християнската вяра облича в светлата одежда на смисъла и бедността, и изпитанията, и страданията, и смъртта и ги прави спасителни.
Цялата християнска система от разбирания за смисъла на човешкия живот, страданията и смъртта прави своеволното предизвикване на смъртта абсолютно недопустимо. Човекът е Божие творение. Животът му е даден от Бога, Бог го поддържа и само Той може да му го отнеме. „Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме” (Рим. 14:7,8). Бог като Премъдър, Всевиждащ и Любящ Промислител най-добре може да подбере момента и начина за преминаването на душата в отвъдния свят с оглед на вечния живот, за който е създаден човекът и уникалната му роля в Божието домостроителство.
Защо Бог допуска страдания
Какъв е техният смисъл?
Да започнем с това, че страданията не са от Бога. Не Бог ни ги изпраща за наказание или по друга причина. Страдаме, понеже сме заразени с грях и боледуваме духовно (вж. Яков 1:13, 14,15). А единственият начин за духовно оздравяване е отхвърлянето на греха, покаянието. Страданията смиряват човека, смекчават сърцето му, уверяват го колко слаб и зависим от другите и Бога е той. Страданията, особено предсмъртните, очистват човека от греховете му като го умъдряват, водят го до покаяние и изправяне и така го подготвят за вечен живот.
Има два начина за отношение към предсмъртните страдания.
Единият, на вглеждане в себе си и търсене отговор на въпроса: „Господи, какво ме задържа, какво ми пречи да се завърна при Тебе в мир - неразрешената вражда, привързаност към земното, страх поради маловерие, неопростен грях, гордост, гняв, озлобление...?” И другият, на отчаянието, гордостта и ожесточението.
Има различни начини демоните да погубят човешката душа в смъртния й час, като я доведат до самоубийство. На горделивия ще нашепват: бъди силен, бъди господар на себе си, отиди си достойно, по своя воля; на суетния ще нашепват: не позволявай на болестта да те обезобрази и да те докара до окаяно състояние; на друг ще внушават: защо да си в тежест на близките си - ако ги обичаш, ще ги освободиш от това бреме; друг ще започне да се съмнява в Бога, в милостта Му, във всемогъществото Му, в съществуването Му, ще го обземе страх, малодушие... Тези предсмъртни изкушения винаги безпогрешно уцелват слабото място на човека и той лесно се съгласява с тях, ако през живота си не е свикнал да ги различава и отхвърля.
Църквата е разпоредила специален молебен за хората на смъртно легло и препоръчва в случаи на тежко неизлечимо болни усилена молитва, изповед, причастяване. В този молебен свещеникът се моли Бог да прости прегрешенията на страдащия, да заповяда „да се пусне от плътските и греховни вериги” и да приеме в мир душата му и я упокои със светиите Си във вечните селения.
В случаите, когато смъртно болният е вече в безпаметно състояние, но продължава да страда и не може да си отиде в мир - близките трябва да се погрижат да повикат свещеник за елеосвещение и молитва; да четат до леглото на болния покайни четива, да се молят и да раздават милостиня за опрощаване на греховете на страдащия. Проява не на милосърдие, а на безумие би било, ако му „помогнат”, като ускорят края му, без да се е примирил с Бога и съвестта си, и така да обрекат душата му на вечни мъки в старанието си да го избавят от временните.
Понякога по молитвите на свещеника и близките болният се съвзема за известно време, дава му се възможност да поиска прошка, да се покае и да очисти душата си. Бог отлага края, колкото е нужно, за да стигне смъртникът до покаяние. Бог иска „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината”. Не иска „смъртта на грешника, но да се отвърне той и да бъде жив” (Молебен при разлъка на душата от тялото).
Смъртта е изключително важен елемент
в прехода към вечния живот. За праведника „животът е Христос, а смъртта - придобивка” (Фил. 1:21). Смъртта изправя човека пред реалността, носи неочаквано познание за същността на човека, води до преосмисляне на живота в една, често непозната дотогава светлина, до помирение с близките, с враговете, до освобождаване от озлоблението, гордостта, егоизма, суетата... Евтаназията лишава човека от възможността да познае докрай себе си и своята смърт. Душата си отива неочистена, неподготвена за вечността. Нещо повече - натоварена допълнително и със смъртния грях на самоубийството. Чрез евтаназията се осуетява Божият промисъл за спасението на човека и се лишава завинаги душата от вечен живот и общение с Бога (вж. Откр. 20:12-15).
Оттук не е трудно да се досетим кой печели от широко рекламираната и узаконена евтаназия, издигната в правна и морална норма. Печели сатанизмът. Когато настъпи това „светло бъдеще” за евтаназията и нейните идеолози, дяволът ще печели милиарди човешки души, лишени от възможността за покаяние и помирение с Бога и собствената си съвест в края на земния си път.
Ние имаме ясна и конкретна заповед „Не убивай”, която включва и самоволното прекратяване на собствения живот. Всякакви спекулации, условности и уговорки около това категорично заявено „не” са от Лукавия.
С каквито и красиви думи да се обличат, убийството и самоубийството си остават смъртен грях и са не само медицински или юридически проблем, а и духовен. Те имат пряко отношение към задгробната участ на всички, замесени в това престъпление срещу безценния Божи дар - човешкия живот.
Прочее, християнски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим.

В съвременния „цивилизован” ,отрекъл се от Христа свят съществува светоглед, чиито принципи и норми правят идеята за евтаназията не само допустима, а и примамлива за мнозина. Ще споменем само най-важните от тях: човекът е господар на себе си и живота си, на тялото и душата си; човек сам твори своята съдба и дори здравето си; човекът е създаден за щастие и наслада; неговите желания са закон. За безбожното съзнание принципът „човешки права” логично води и до правото, сам да избереш кога и как да умреш. Освен това в съвременното ни общество болката се избягва на всяка цена и с всички средства - психотропни, алкохол, наркотици, обезболяващи, а защо не и чрез евтаназията, като генерално бягство от страданията. Защитниците на евтаназията се опитват да придадат на смъртта ореол на нещо героично, драматично и красиво. Човешката суета и гордост изискват и в смъртта си човек да остане красив и „достоен”.
Радетелите за легализация на евтаназията разсъждават така: човек има право на избор. Ако е решил, че не иска повече да живее, това право трябва да му се гарантира от закона, претендиращ за демократичност и хуманност. Само че точно юристите дават най-сериозен отпор на легализацията на евтаназията с аргумента, че т. нар. „убийство от съжаление” би довело до неконтролируеми и безнаказани убийства с користни цели. Дори писменото съгласие може да бъде изтръгнато с измама, насилствено или в безсъзнателно състояние от заинтересовани роднини и лекари.
За разлика от миналото, когато пациентът е заплащал за конкретна медицинска помощ, съвременното здравеопазване изисква от нас да внасяме такси в Здравната каса през целия си живот срещу ангажимента да ни се оказва медицинска помощ в случай на нужда. Така се финансира здравеопазването на Запад, такава е схемата вече и у нас. В резултат от тези вноски се събират огромни фондове крупен капитал, който влиза в обращение и носи огромни доходи. Колкото по-малко средства се изразходват за лечение, толкова по-добре. А както е известно, основните разходи за лечение се изразходват именно за възрастните, за тежко и неизлечимо болните. Затова от финансова гледна точка е толкова изгодно тези хора да се подстрекават към доброволна смърт. Легализираната и широко разпространена евтаназия е изгодна, затова няма да се щадят сили и средства и ще се търсят все по-изтънчени и въздействащи начини тя да бъде насърчавана.
Узаконената евтаназия ще бъде и неизчерпаем източник на органи за трансплантиране на други хора, с по голям хъс за живот въпреки здравословните си проблеми. Съответно и до по-голямо развитие на този дял от медицината.
Въпросът за евтаназията вече е поставен ребром в нашата страна. Колкото по-ясна и категорична позиция имаме като православни християни по този въпрос, толкова по-трудно ще бъдем изкушени от лъстивите увещания и толкова по-уверено ще заявяваме в обществото своите убеждения. Затова дискусията по този проблем в нашите църковни среди трябва да започне отрано. Трябва да започне сега.

E-книги