А за Твоите светии имаше най-голяма светлина. И ония, слушайки гласа им, а не виждайки образа, ги наричаха блажени, защото не страдаха. А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат. (Прем. 18:1,2)

Така четем в Премъдрост Соломонова на Деня на всички светии. Особено важно е за нас да знаем, че за Божиите „светии имаше най-голяма светлина”, че Господ, Който е „светлината на човеците”, беше тяхната светлина и че тая светлина „в мрака свети и мракът я не обзе”. Защото какво е тъмнината? Липса на светлина. Какво е светлината? - Безвредно слънце (18:3). Какво са светиите? - Негови носители в света. Защо ги тачим? „Защото цял свят беше осветляван с ясна светлина и си гледаше без пречка работите” (17:19).
Като православни българи вие знаете много за светиите. Днес всички имате дори имен ден. От днес надире вие следва да разтваряте книгата „Жития на светиите” и всеки ден да прочитате написаното за ежедневните светии. Така ще разберете кой от тях по душа и живот е най-близко до вас, за да му подражавате. На мен, например, най-близки до душевността ми са: Йосиф Прекрасни в Стария Завет и Йосиф Благообразни като мой небесен ангел; преподобни Йоан Рилски като монах и св. Климент Охридски като мисионер.
И още, много искам да спра просветеното ви внимание на факта, че Божии угодници е имало през всички времена, във всички страни, от всяко съсловие, от всяко звание, без разлика на чин, цвят, пол и възраст. Отворете житията, прочетете църковната агиология, огледайте се дори околовръст - вие ще видите царе и обущари, учени и необразовани, господари и слуги, духовници и миряни, военни и цивилни, търговци и земеделци, мъже и жени, юноши и девойки, богати и бедни, знайни и неизвестни - всички, които в тоя свят са се ръководили от Божия закон, живели са съгласно волята Божия, удостоили са се с венеца на славата и са причислени към лика на светиите.
И всички те, знайни и неизвестни, са живели като нас на земята: в пустини и шумни градове; в царски палати и бедни колиби; в планини и земни пропасти; в пещери и на каменни стълбове. Всички те били заобиколени със земни неща, били като нас подобо-страстни личности, имали своите слабости, като нас били подлагани на изкушения, водили борба срещу злото, когато вършили добро.
С Божия помощ те надвивали греха, побеждавали изкушенията, отблъсквали с молитва стрелите на лукавия, давали път на добродетелите, поддържали светлината на живота, станали светци и днес Св. Дух ни ги сочи за пример. Защото Господ във всичко ги възвеличил и прославил, не ги е оставил, а на всяко време и на всяко място пребъдвал с тях (Притч. 19:21). Защото цялата земя е Господня.
За Бога няма граници, нито посоки, нито предели. Волята Му е както на небето, така и на земята. Всичко що диша може да хвали Господа. На всяко място може да се прославя Неговото владичество.
И въпреки това каква е поуката от всичко това за нас? Да знаем, че не мястото, нито времето, нито дори името спасяват и могат да ни направят светци. Да се убедим, че нито мястото, нито времето, нито дори името могат да ни направят светци.
Искате примери: Адам бе по-високо от всичко живо в творението (Сир. 50:1), но съгреши, и то в рая; Лот се спаси в Содом и Гомора; Ной остана праведен посред целия свят, потънал в грехове; Илия бе скрит във вихрушка, но Елисей се изпълни с неговия дух (Сир. 48:12); Давид бе цар, но съгреши като миропомазан; „освен Давида, Езекия и Иосия, всички тежко съгрешиха” (49:5). Не е имало на земята подобен на Енох - защото той бе издигнат от земята; не се е родил такъв мъж като Йосиф - и костите му бяха почетени; Симеон понечи да съгреши, но Господ му даде дълги години и като Богоприемец умря в центъра на Йерусалим.
Ами в Новия Завет? Йоан Кръстител живя в пустинята, яде акриди и див мед, но от него няма по-велик измежду родените от жена; Петър беше наречен камък, но се отрече от Спасителя; Юда беше апостол, но стана предател; Савел беше гонител, но стана благодатният Павел; разбойникът беше убиец, но спечели с разкаяние рая; победоносецът Георги от армията изповяда, че е християнин и стана великомъченик; Мария беше блудница, но Египетската пустиня я направи светица за образец; Николай от Мира заради ревност по Бога наби Арий, но Господ му върна св. омофор; преподобни Герман напусна Валаам, но направи остров Спрус в Аляска нови Валаам и стана пръв светец на Америка и т. нар. Нов свят; българският ангел хранител преп. Йоан от Рила живя в скала и яде сланутък, но стана по думите на сегашния папа „пример за подражание ето вече повече от 1000 години за всички монаси в Европа и целия свят”; Саровският чудотворец Серафим живя скромно и в страдания, но точно иконите му като прегърбен старец с бастунче в ръка или в молитва на скала се ширят по целия свят.
Така че не името, нито мястото, нито времето, а животът и делата с добрия спомен са, които издигат човека в горния свят. Добрият пример в живота подбужда към свят живот и животът във всяко благочестие и чистота дава уверение, че и ние с вас можем да бъдем светци.
Как? По кой начин? Какво следва да правим и по кой път да вървим, за да станем светци? Това е въпросът на деня. Ето отговора: като се стремим към светост; като помним нашите наставници; като подражаваме на вярата им (Евр. 13:7); като вървим по прокарания от тях път; като се стремим душата ни да е угодна Богу; като излезем от нечестието; като пазим закона Господен и постъпваме по Божиите заповеди; като бъдем свети, както Бог наш е свят; като живеем съгласно Божията мъдрост, очакваме Царството Божие, изучаваме знанието на светците и помним, „че от всичко най-силно е благочестието” (Прем. 10:12), поради което обезателно трябва да живеем във всяко благочестие и чистота.
За нас, православните българи, е особено важно днес да си възвърнем светостта на семейството, светостта на бащата, светостта на майката, светостта на децата, светостта на училището, светостта на домашната и училищната атмосфера, в която прекарват децата.
Защото новият модерен дух и световеният глобален ред вършат своето. Четете вестниците, следите Интернет, гледате телевизия, следите новините, че сме на първо място в Европа по умирачка, разводи, незаконни деца, проституция, пиянство и наркомания. От Америка ли трябва да си дойда, да ви кажа, че ние в България готвим нездраво, немирно, порочно поколение. Ние не готвим светци. Затова в последно време нямаме и светци. Нямаме характери.
Защото сме тръгнали и вървим по кривулести пътища, срамуваме се да изповядваме греховете си, не признаваме грешките си, подчиняваме се на глупави човеци, не наказваме виновните, взимаме страната на силния и богатия.
А „погледнете на древните родове и вижте, съветва Сираховият син, кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? Или кой е пребъдвал в страха Му, и е бил оставен? Или кой е викал към Него, и Той го е презрял?” (2:10).
Така че, да си спомним миналата неделя, когато получихме Св. Дух и силата от горе. Да боравим с тая сила. С нея били облечени днешните светци. Тя прави силни всички. Тя парализира злото. Тя издига семейството. Тя прави преврат в сърцата и душите. Тя събира православния младок и девойка в двойка. Такава двойка прави православния брак, този брак прави православния дом, този дом прави православното семейство, такова семейство прави православните светци, тия светци правят св. Православна църква, тая Православна църква спасява нашите души.
„Да изслушаме същината на всичко, пише Еклисиаст: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека” (12:13).
Прочее, вие, които се боите от Господа - вярвайте в Неговата сила; вие, които се надявате на Господа - пазете Неговата истина; вие, които пребъдвате в Господа - останете верни в любовта Му. Защото и книгата на живота ни уверява, че „благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му” (Прем. 3:9).

E-книги