През тази година отбелязваме стогодишнината от рождението на д-р Маньо Стоянов Манев. По повод на юбилея, припомняме някои факти от живота и делото на този бележит учен и църковник.
Маньо Стоянов Манев е роден на 31 май 1903 г. в с. Душанци, Пирдопско. Още в детството си той проявява изключителна любознателност и трудолюбие. Завършва Пловдивската духовна семинария при ректорството на архим. проф. д-р Евтимий Сапунджиев и заради склонността си към научна работа е изпратен да продължи обучението си в Берн и Фрайбург. Там защитава докторат по теология на тема „Черковно-политическата дейност на митрополит Климент Друмев” и по философия за Григорий Пенков.
След завръщането си в България д-р М. Стоянов работи като учител по немски, гръцки и латински език в Пловдивската духовна семинария и като гимназиален учител в Пловдив, Сливен и София.
Днес е широко известен в научните среди като един от най-големите библиографи и за съжаление, малко известен като богослов.
Публикациите на д-р Маньо Стоянов - студии, статии, обзори и книги, отразяват широките му научни и обществени интереси и резултатите от мащабна като цяло творческа дейност в различни области - литературна история, библиология, научна информация, краезнание, музеология, полиграфия, история на изкуството, иконография, славистика, българистика, история, археология, палеография, архивистика, както и педагогика и редица богословски дисциплини.
Автор е на помагалото „Религия с история на Българската църква” за IV и V гимназиален клас от 1941 и 1943 г. Публикува редица статии в „Църковен вестник” и сп. „Духовна култура” за религиозното образование, за протестантските учебни заведения и протестантската пропаганда у нас. Другите му публикации от това време са за превода на о.Неофит Рилски, за традицията като принцип в Православието, за пътя на блажени Августин към Бога и др.
Изследванията на д-р Стоянов по църковна история започват от преподавателската му работа и се обогатяват през целия му творчески път. Връща се към тях като библиограф и изследовател на българската възрожденска литературна история.
След кратък библиотекарски курс работи като пазител на библиотеката на Богословския факултет, а по-късно специализира библиотекознание в Германия. През 1949 г. изготвя лекции по книгознание.
През 1945-1948 г. последователно е уредник и директор на НБ „Иван Вазов” - Пловдив.
През 1948 г. проф. Т. Боров, директор на Народната библиотека „Св. Кирил и Методий”, го привлича за ръководител на „Ръкописния и старопечатен отдел”. През 1957-1959 в резултат на десетгодишен труд съставя I и II том на „Българска възрожденска книжнина” - аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания, капитален справочно-практически труд, преиздаван няколко пъти.
През 1964-1971 в съавторство с Хр. Кодов издава III и IV том на „Описа на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека”.
През 1968 г. публикува неиздадените произведения на Иван Вазов. През 1966 г. излизат двете забележителни книги „Пътят към свободата” и „Исторически разкази за Пловдив през Възраждането”.
През 1973 г. при пенсионирането му излизат „Опис на гръцките и чуждоезични ръкописи в НБКМ” и „Украса на славянските ръкописи в България”, а през 1978 г. библиографията „Стари гръцки книги в България” и „Букви и книги”. Пише студии по история на българската писменост - систематизира резултатите от дългогодишната си изследователска работа.
М. Стоянов се утвърждава в съвременната наука като най-добрия специалист в областта на възрожденската книжнина, която до началото на ХIХ в. е религиозна. Той си е извоювал правото да изследва и въпроси на православното изкуство, църковното учение на Православната църква и културата на други православни народи, отразена в книжнината.
Маньо Стоянов умира на 5 ноември 1986 г.

E-книги