Беседата „За свещенството” заема особено място в огромното творчество на св. Йоан Златоуст. Най-вероятно е написана през втората половина на IV в.
Беседите предават истинския разговор между реални личности - Златоуст и неговия приятел Василий. Вероятно те включват и мисли, записани по-късно, тъй като едва ли св. Йоан Златоуст е успявал да запише толкова бързо всичко, което са си казали.
Беседата „За свещенството” включва шест слова. В тях св. Йоан Златоуст говори за своето намерение да се отдаде на подвижнически живот заедно с приятеля си Василий. Но молбите на майка му го разубедили. Скоро до двамата достигнал слухът, че ги готвят за епископи. Тогава Йоан се скрил, осъзнавайки тежкото бреме, което ще трябва да поеме. Думите му по този повод били: „Аз не намирах в себе си нищо достойно за такава чест.”
От друга страна, виждайки готовността на своя приятел Василий да поеме това тежко бреме, Йоан не искал да се лиши Църквата от такъв пастир. Решил да приложи добронамерена хитрост с цел Василий да стане епископ, а той не.
След като Василий разбрал какво е направил приятелят му, дълбоко се разочаровал. Тогава св. Йоан излага своята теза, че хитростта невинаги се използва в отрицателен смисъл, а може да бъде прилагана и „за полза”. Дори твърди, че хитростта в такъв случай трябва да бъде наричана „предвидливост, благоразумие и изкуство”. От отговора на св. Йоан Златоуст защо се е отказал от епископството, се ражда едно от най-колосалните произведения в светоотеческата литература. Паралелно с това той излага и основните принципи на свещеническото служение.
Във Второ слово св. Йоан Златоуст говори за дълга на свещеника, качествата, които трябва да притежава и трудностите, които го очакват при приемане на това служение. Отбелязва и колко внимателно трябва да бъдат избирани хората за тази служба.
В Трето слово продължава със защитата си пред Василий и отново говори за свещенството.
В Четвърто слово показва, че във всяко призвание се иска талант и неуморен труд. Доказва, че при свещенството се изискват същите неща, и то в несравнимо по-голяма степен.
Пето слово се отнася за силата на красноречието на свещеника при изнасянето на беседи пред народа и изискванията към пастира като проповедник.
В Шесто слово св. Йоан Златоуст отново говори за качествата на свещеника, опасностите, които го преследват и призванието му. Тук прави сравнение между свещеническия и подвижническия подвиг, без да омаловажава единия или другия.
Кандидатът за свещенство
Св. Йоан Златоуст дава най-важните насоки за това, кои хора трябва да стават свещеници, какви хора са нужни на Църквата и какви качества трябва да притежават кандидатите.
Той уточнява, че в тайнството Свещенство трябва да бъдат посвещавани изключително и само хора от мъжки пол. Още в началото казва: „... а когато трябва да се предстоятелства в църквата или да се поеме грижа за толкова много души, тогава всичкият женски пол и по-голямата част от мъжкия трябва да се отстранят от това велико дело, а да изпъкнат тези, които много надминават всички и надвишават другите с добродетелта на душата си”. В Трето слово говори конкретно за това: „Божественият закон е отстранил жените от това служение, а те гледат да се вмъкнат в него.”
Необходимо е всеки желаещ да стане свещеник първо да разбере всичко, отнасящо се до свещеническото служение и след това да се захване с него. Защо? Св. Йоан Златоуст отговаря: „За да не се смущава от новостта на предметите, когато те се представят.”
Св. Йоан подчертава, че за свещеници трябва да бъдат избирани такива хора, върху които стои Божията благодат. Тази Златоустова идея произхожда директно от думите на Иисус Христос, Който при срещата Си с апостол Филип му казва: „върви след Мене” (Йоан 1:43). Сам Спасителят е призовал към апостолство и дванадесетте апостоли. След като ги избрал, „даде им власт - над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ” (Мат. 10:1). Седемдесетте ученици, които Христос изпратил на проповед, също били избрани лично от Него (Лука 10:1). В катехизиса на Православната църква се казва: „Налице е особено тайнство, чрез което властта и пълномощията се дават на избрани лица.”
Още в началото св. Йоан Златоуст изтъква каква рядкост са истинските пастири и колко важно е тяхното служение и управление. За тази длъжност е нужен човек с мъжествена душа.
Грубо възпитаните и гневливите хора трябва да се отстраняват от свещенството.
Не трябва да се приема свещенството под натиска на чуждо мнение. Преди всичко човек трябва да изпитва себе си и след това да се вслушва в мнението на останалите хора.
Св. Йоан Златоуст съветва тези, които са немощни и неспособни да изпълняват длъжностите на свещенството (към които причислява и себе си), да не постъпват на тази длъжност, въпреки желанието си.
Както бе споменато по-горе, изборът на свещеник на първо място става от Бога.
Свещеникът се избира и от хора (избиратели), които трябва да се изпитват. Тук св. Йоан Златоуст рисува една актуална във всички времена картина - избора на свещеници не по качества, а по-социално положение, роднинство и т.н., като излага последствията, които биха застигнали безсъвестните избиратели. Който връчи властта на човек вреден за Църквата, ще носи отговорност за неговите дръзки постъпки. Така св. ап. Павел съветва Тимотей: „...ръце на никого не възлагай прибързано...” (1Тим. 5:22).
Най-голямо ще бъде наказанието на тези, които се стремят към тази власт със свои усилия и изпълняват зле длъжността си. Душата на свещеника трябва да бъде чиста от подобен стремеж.
Качества на свещеникa
Свещенството е най-голямото достойнство. То стои по-високо от всяка власт. Това е така, защото служението на свещениците се извършва на земята, но по небесна наредба. Защото не някаква сила или човек е учредил това, а сам Бог. Затова и свещенодействащият трябва да бъде толкова чист, все едно че стои на небесата между небесните сили. Свещенослужителите са хора, на които е връчено духовното раждане на човека. Затова тези хора трябва да притежават определени качества.
Още в началото на Второ слово св. Йоан Златоуст изтъква едно от качествата на свещеника - любовта към Бога. За целта той предава и тълкува въпроса на Иисус Христос към ап. Петър от евангелието според Йоан 21:15-17: „Симоне Йонин, любиш ли Ме?”
Според св. Йоан Златоуст свещеникът трябва да бъде буден и внимателен, да обръща внимание на всичко и всички. Трябва да бъде благоразумен и съобразителен. Полезно за него е да се въздържа от омраза и завист.
Свещеникът трябва да бъде опитен в много неща. Трябва да познава всичко житейско не по-малко от другите хора. Трябва да притежава голяма свобода и смелост. Когато положението изисква - да бъде кротък и в същото време строг.
Свещеникът трябва да бъде внимателен и старателен.
Душата на свещеника от всички страни да блести с красота, за да може да радва и да просвещава душите на тези, които гледат към него. Действията на свещеника са изложени на показ пред очите на всички. Затова той трябва да бди и да бодърства. Да има душа по-чиста от слънчевите лъчи, за да не го оставя никога Св. Дух.
Св. Йоан Златоуст използва текста от Мат. 5:13, където Иисус Христос сравнява апостолите със солта, за да направи подобно сравнение - свещениците са солта на земята.
Свещеникът трябва да презира славата, да преодолява гнева, да има голямо благоразумие.
Св. Йоан Златоуст не пропуска да подчертае разликата между двата завета. Свещеникът трябва да спазва равновесието между Стария завет и Новия завет, но трябва да изповядва едното Божество на Отца и Сина и Св. Дух в три лица. Тук св. Йоан ясно изповядва една кратка формула, изразяваща тринитарното богословие на Православната църква - едно Божество в три лица. Ясно се вижда връзката с посланието на апостол Павел до Тит, в което светецът, давайки му напътствия, казва: „да се държи о истинското слово, според както е научен” (Тит. 1:9).
Предстоятелят трябва да обръща еднакво внимание на цялото паство - мъже и жени, и да се отнася към пасомите си тъй, както баща се отнася със своите деца. На когото е поверено Тялото Христово - Църквата, трябва да го поддържа в добро състояние, защото именно обществото от вярващи образува Църквата, т.е. без пасоми няма Църква.
Светецът дава насоки и в проповядването. Тъй като хората често идват не да слушат и да се поучават, воденето на беседи изисква две неща: презиране на похвалите и сила на словото. Затова ръководителят на беседите трябва да не заеква, да не се изчервява, да бъде силен в много неща. Добрият свещеник трябва с голяма кротост да отговаря на всички обвинения и да прощава неразумните нападки.
В Шесто слово св. Йоан Златоуст прави едно много успешно сравнение между дейността на монаха, подвижника и дейността на свещенослужителя в града. Душата на свещеника трябва да е дори по-чиста от тази на монаха, защото живее в града, сред хората и има много повече изкушения от него. Подвигът на монасите е голям, но сравнен с този на свещеника, се вижда, че между тях има голяма разлика. Той разказва как повечето от монасите преминали към свещенство се отказват, защото се чувстват неспособни да носят неговите подвизи и длъжности.
Св. Йоан Златоуст не пропуска да спомене и опасностите, пред които са изправени свещенослужителите.
Първата опасност е тщеславието. От него се раждат безброй лоши качества - гняв, униние, завист, вражда, клевета и много други.
Беседата „За свещенството” дава много ценни сведения за времето, в което е живял св. Йоан Златоуст. Тя има голямо значение и като практическо ръководство за всеки свещенослужител, бил той презвитер или епископ. Би била особено полезна и за тези, които се готвят тепърва да поемат тежкото бреме на свещенството. Мислите и въпросите, поставени в това велико произведение, са актуални и живи и днес.

Богдан ХРИСТОВ