Православно богослужение за българите в Рим
На
24 май с тържествена служба и молебен в присъствието на официална
църковна и правителствена делегация бе приет за богослужебно ползване
от православната българска общност в Рим храмът Св. Викентий
и Анастасий.
За българското
православно присъствие в сърцето на Рим в интервю за радио Ватикана
говори Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан,
оглавил официалната църковна делегация от Светия Синод на БПЦ.
- По
традиция българска църковна делегация идва всяка година във вечния
град Рим. Тук се намира скъпа за всяко българско сърце светиня
- гробът на св. Кирил в храма Сан Клементе, където
отслужваме молебен за нашия народ и за всички, които се прекланят
пред делото на светите братя Кирил и Методий, обявени за съпокровители
на Европа. Така че българският народ в сияйните образи и дело
на своите Първоучители има безценен принос в културата и участва
в изграждането на новото време и единство на християнска Европа.
- Тази година
химнът на светите братя Кирил и Методий звуча и в храм Св.
Викентий и Анастасий, който папа Йоан Павел II предложи
за литургична употреба на българската православна общност в Рим,
носеща имената на славянските просветители. Какво означава за
вас това честване и православното присъствие в сърцето на католически
Рим?
- В
последно време българската общност в Рим се разрасна и се нуждаеше
от свой храм, където да се извършва православно богослужение,
да се чете св. Евангелие и проповед на роден език, за да чувстват
нашите сънародници близостта си със своята родина и своята вяра.
Предоставянето на храма Св. Викентий и Анастасий бе
голям жест от страна на папа Йоан Павел II, заявен миналата година
при неговото посещение в България, и бе приет с голяма радост.
Този акт свидетелства за уважението и почитта, които храни Римокатолическата
църква към паметта на св. братя, чието безсмъртно дело бе запазено
за славянския и европейските народи именно в родна България.
С тържествената
св. Литургия на 25 май бе поставено началото на редовно богослужение.
Нашите сърца ликуваха в присъствието на православните българи,
изпълнили храма. Макар и далеч от родината, в душите си те чувстваха
дълбоката си близост с българската култура и единение с нашата
православна вяра.
|