Детството е безценен дар от Бога. То е нашият ориентир към правдата и светостта.
От десетилетия в много страни по света 1 юни се отбелязва като Международен ден на детето. Това е така, защото несъмнено светът на възрастните жадува за непорочност, има нужда от пречистване, жадува за своята изгубена невинност. И къде другаде може да я открие, ако не в своите деца?
Тъкмо когато грижите на деня и натрупването на годините са започнали да помрачават спомена на човека за собственото му детство, пред него разцъфтява детството на новите поколения - синове и дъщери, сетне внуци.
В децата всички ние намираме не само утешение от носталгията по отминалите години на радост и безгрижие, но и надеждата, че доброто, което сме започнали, ще бъде продължено и преумножавано от тях - за слава Божия и за полза на ближните.
Въпреки че 1 юни не е отбелязан в синодния календар като църковен празник, Българската православна църква счита Деня на детето като благодатен повод да отправи благословение и отечески поздрав както към малки, така и към големи; както към децата, така и към техните обични в Господа родители.
В старозаветни времена Псалмопевеца казва: „Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала” (Пс. 8:3).
Тези думи се изпълнили наистина, когато нашият Господ Иисус Христос влизал в Йерусалим за Своята спасителна мисия. Тогава Той бил посрещнат най-радостно от децата, които застилали пътя пред Него с палмови клонки и радостно възкликвали: „Осана Сину Давидову!” (Мат. 21:15, 16). Защото чистите детски сърца безпрепятствено усещали святото присъствие на Самия Бог сред тях.
Преминал през младенческата възраст, в детските Си години Христос бил пример за прекрасно послушание към родителите: „Той тръгна с тях... и им се покоряваше” и „преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов към Бога и човеците” (Лука 2:51, 52).
Когато проповядвал Словото, Спасителят неведнъж давал като пример детската чистота. Вижте как Той поучавал онези, които пренебрегвали децата: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него” (Марк 10:14, 15).
За съжаление днес с голяма скръб виждаме не само възрастни, но и невръстни деца, които клонят към порока. Още непораснали, те преждевременно се състаряват, отдавайки се на зловредни страсти. И това вече не са само алкохолът, тютюнопушенето и ранните полови отношения, но и наркоманията. Съчетаваща в себе си всички най-разрушителни страсти, тя като грях се приближава до самоубийството. Защото човешката личност губи естествените си сили духовно и физически да противостои, но става изцяло подвластна на химически вещества, водещи до бавна смърт. Затова не можем да останем равнодушни, когато научаваме за смъртта на стотици, може би и хиляди наши деца, станали жертва на наркотиците още преди да достигнат зрелост, преди да принесат плодовете на своя живот.
Като се молим горещо пред Господа, нека не допускаме тази страшна смърт до себе си! Ако търсим радост, нека тя бъде чиста, духовна, светла и съвършена. Радост не краткотрайна, лъжлива и носеща печал, но непреходна и вечна. Такава е радостта, с която ни дарява Светият Дух, действащ и животворящ в Христовата църква.
Скъпи деца, възлюбени родители, тази именно Църква е съхранила за нас свидетелството, че детската чистота е възможна за човека и в напреднали години - не като наивност, не като безгрижие или непълнота на съзряването, а като близост до Бога. Защото всички човеци сме призвани да бъдем чеда Божии, което означава - да приемем от Неговата святост и чистота, и така вечно да пребъдваме в Него.
Това не са само красиви думи, защото пред нас е живият и реален исторически пример на светците. Много от тях се преселили във вечността в преклонна възраст, но духовно очистени и просветлени като младенци. За всички ни е достъпен този пример, ако се потрудим да постъпваме като тях - да страним от злото, да изпълняваме колкото можем евангелските заповеди, да се сродяваме с Бога.
За това не са необходими специални условия, нито някакви непосилни средства. Удобно е всяко място - и у дома, и в училище, и в игрите дори. Навсякъде можем с вяра и с малко усилие да бъдем изпълнители на правдата, свидетели на истината.
Но да не забравяме Божия храм. Защото той е онова особено, отредено място за тайнствени и благодатни срещи със светците, с ангелските сили, със света Богородица и най-вече - със Самия Христос.
Нека Неговата закрила и помощ и Неговото благословение да бъде с всички нас, заедно с Безначалния Му Отец и Светия, Благ и Животворящ Дух - сега, всякога и во веки веков!
Амин.

E-книги