Покайте се и вярвайте в Евангелието.
(Марк 1:15)
Покаянието е дадено за очистване от всички грехове без изключение, но то е прието от Бога и само тогава оказва спасително въздействие, когато греховете и греховният живот бъдат наистина заменени от богоугоден живот.
Евангелието започва с проповед за покаянието. Тази проповед е възвестена от Предтечата Господен, от Самия Спасител и от Неговите ученици. Веднъж възвестена проповедта за покаянието, и на Църквата е заповядано да прощава всички грехове... колкото и пъти да се повтарят (срв. Мат. 18:22); да се дава прошка за греховете и дори за смъртните - но при единственото условие, те да не се допускат повече (срв. Йоан 5:14; 8:11). Казано е още, че грехът обладава тези, които, смятайки се за праведни, пренебрегват покаянието (срв. Йоан 9:14). Само покаянието прави човека праведен и само чрез него може да се приеме и усвои Евангелието.


Пътят, по който Сам Бог води човека, при кое- то човек трябва да бъде постоянно със съкрушен дух, в духовна нищета, в съзнаване на своите прегрешения, в плач за тях, се нарича път на покаянието. По него са тръгвали всички светии. Този път е осветен от учението за Светия Дух, сияещо от Свещеното Писание и отеческите писания.
На пътя на покаянието не можете да бъдете доволен от себе си. Вглеждайки се в себе си, няма да откриете нищо, което да е способно да подхранва самолюбието ви. Напротив, ще намерите много неща, достойни за оплакване и въздишки, достойни за горчиви и продължителни сълзи. Утеха за вас трябва да бъдат плачът и сълзите, лекотата и свободата на съвестта, вследствие от тях. Само смирените, само нищите духом ще намерят покой - и временен, и вечен.
Такъв жребий е определил Бог за тези, които е избрал за духовно, истинско служение на името Му. През целия си земен живот те са длъжни да пребивават в покаяние, далеч от тленните наслади и веселби. Само непрестанното покаяние отличава Божиите избраници от синовете на този свят.

E-книги