Светата Рилска обител и дивната природа около нея са изключително съчетание на ръкотворен паметник на източноправославната вяра и култура и съхранена природа - величествен ландшафт, вековни гори. Повече от десет века това хармонично цяло е свято място за религиозно поклонение и неизчерпаем източник на национална гордост. Всяка година над половин милион българи и чужденци се стичат тук, за да се преклонят пред светините. През 2000 г. територията около светата обител е обявена за природен парк „Рилски манастир”. Той е втората най-посещавана защитена територия в България след Витоша.
Не е бил случаен изборът на Рилския светец. Стръмните, величествени склонове, вековните гори създават усещане за особена близост до небесата и отдалеченост от светския дребнав живот. Манастирът сякаш е скътан в тайнствените обятия на планината и запазен от нея. Под неговата благословия тя пък се е превърнала от планина в светиня. Повече от десет века в умовете и сърцата на нашите бащи и деди Рила се е отъждествявала с манастира, който е наречен с нейното име. Той пък и е давал славата си. Векове наред тия гори са били неприкосновени, защото хрисовулите на българските царе и ферманите на цариградските султани са ги пазили от брадвата. Така покровителството на манастира спасява девствените гори на планината.
Ще можем ли да запазим този рай и за в бъдеще
Един от най-съвременните подходи за опазване на дивата природа е обявяването на защитени територии. Той позволява на естествените процеси в природата да протичат и предпазва от прекомерна намеса в тях. Обявяването на защитени територии създава възможности и за подобряване на общото благосъстояние. Парковете имат за задача да управляват природните ресурси така, че хората да се ползват от тях поколения наред, без да ощетяват дивата природа.
Създаването и функционирането на природния парк „Рилски манастир” открива перспективи за икономическо развитие на манастира, района и на страната ни. Паркът е едно от най-ценните места за религиозен, екологичен и културен туризъм у нас. Съхранената природна среда - пейзажи, въздух, вода - го прави единственото място в България, където могат да се съчетаят разнообразни форми на туризъм и поклонничество. Тези възможности са гарантирани от режима на защита, който осигурява парка.
Както за всяка друга подобна територия, и за него законът изисква да бъде създаден план за управление. Това е най-добрият механизъм за управление на защитени територии, който се използва в целия свят. Планът е ръководство за извършване на всички дейности на територията на парка, за набиране на инвестиции за тяхното изпълнение от държавни, частни и международни източници и за осигуряване на приходи. Той се приема от Министерския съвет и има силата на закон със срок на действие от десет години.
Министърът на околната среда и водите възложи на екипа на проект „Опазване на биологичното разнообразие и икономически растеж”, финансиран от Американската агенция за международно развитие, да разработи план за управление на природния парк „Рилски манастир”. Между българската и американската страна има сключен меморандум. Вече осем години получаваме подкрепа за опазването на най-ценното от дивата ни природа. Работи се с най-добрите международни и български експерти, като се прилагат модерни подходи и техники. Фирмата, която изпълнява проекта, е създала повече от 40 плана за управление в Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и САЩ. Същите специалисти създадоха плановете на националните паркове „Рила” и „Централен Балкан”, които са първите на Балканския полуостров и вече успешно се изпълняват.
Имаме възможност да създадем
нов за Европа и за света модел
За първи път се работи по план за управление на парк, който хармонично съчетава защитена природна територия и духовно средище. Планът е съобразен с действащите закони. Изправени сме пред предизвикателството да създадем уникален пример за управление на природен парк при опазването, развитието и благоденствието едновременно на духовното и на природното наследство. Това е възможно само с участието и благословението на Българската православна църква.
Общуването между екипа на проекта и представители на Българската православна църква започва месеци преди работата по плана за управление. Св. Синод изпраща двама свои представители още на първата работна среща през юни 2001 г. От началото на 2002 г. Ловчанският митрополит Гавриил и игуменът на Рилския манастир Драговитийски епископ Йоан участват в работата на планиращия екип като представители на Св. Синод на Българската православна църква и на Рилската света обител. По-късно в работата се включват и Варненският митрополит Кирил и Неврокопският митрополит Натанаил.
Планиращият екип е интердисциплинарен. Той включва представители и на министерствата на околната среда и водите и на земеделието и горите, на Националния институт по паметници на културата, на Община Рила и др. Те участват в работните срещи заедно с представителите на Св. Синод и дават предложения и становища, поемат отговорности. Откритията, направени при проучването на територията, както и съвместната работа вече са достояние на световната природозащитна общност, на българските и чуждестранни медии.
Участниците уважават първостепенната роля на Българската православна църква във вземането на всички решения за бъдещето на територията. Наясно са със справедливите искания на Св. Синод за връщане собствеността на Българската православна църква върху всички територии и обекти, които е притежавала преди и подкрепят изконното право на собственика.
Преклонението пред православната вяра и духовността и съхраняването на природните богатства са водеща линия в процеса на създаването на плана за управление.
Една от целите на парка е популяризирането на този важен духовен център за целия православен свят. Предвижда се осигуряването на по-добър достъп и възможности за преспиване на туристите, изграждане на нова туристическа инфраструктура. Ползването на дървесина за нуждите на собственика е гарантирано чрез създаване на специална зона за устойчиво горско стопанство. Предвидено е ползването на дърва за огрев за манастира и за местното население.
Прякото участие на представителите на Св. Синод допринесе за уточняване на важни елементи в плана за управление. Предвидено е в района на манастира и другите свети места в парка да се спазват правила, съобразени с каноните на Църквата, за подходящо облекло, поведение, музика, заведения за хранене.
Описани са нови възможности за реализиране на приходи: изграждане на етнографско селище от рода на „Етъра” и малък еко-хотел в района на Буково бърдо, производство и реализация на екологично чисти продукти, билки и др.
Законовата процедура по приемане на Плана за управление ще бъде задвижена едва след като Св. Синод на БПЦ даде одобрението си. Заедно с работата по завършването на плана започна и обсъждане на механизъм за неговото изпълнение. За специалистите и представителите на държавните институции е ясно - нужен е нов, ефективен механизъм за управление на тази защитена територия, която е със световно духовно, културно и природозащитно значение. Той трябва да отчита значението и ролята на Рилския манастир като православна светиня, както и да координира функциите на държавните органи. На 2 април т. г. на съвместна среща с представителите на Св. Синод бе изработен график за три работни срещи с група експерти от съответните министерства за разработване на механизъм за координация.
Специалистите, които изготвят плана за управление, се стремят да допринесат за славата на Рилската света обител, като се грижат за съхраняването на заобикалящата я възхитителна природа. Тяхната квалификация, събраната информация, вложените вече средства, труд и време са гаранция за успешното завършване на плана за управление и разработване на механизъм за неговото прилагане, в съответствие с критериите, издигнати от Българската православна църква.

Рилският манастир "Успение на св. Богородица", единство между духовност, култура и природа.

Ловчански митрополит Гавриил и Драговитийският епископ Йоан, игумен на Рилския манастир, с екипа на екологичния проект.

Природата, съхранена в Природен парк „Рилски манастир”, няма аналог в България, на Балканите и в Европа.
l 95 % от горите са с естествен произход, каквито почти не се срещат в Европа. Възрастта на дърветата е около 100 години, а на отделни екземпляри - до 300.
l С размера на годишния си воден отток на единица площ това е територията с най-висока водопродуктивност в България.
l Паркът съхранява елементи на флората от ледниковата епоха до наши дни. Той е един от най-значимите у нас центрове, в които възникват нови видове.
l Тук има по-голяма концентрация на редки и защитени видове растения и животни на по-малка територия отколкото в националните паркове „Пирин”, „Рила” и „Централен Балкан”.

В парка се срещат:
l 67 вида растения, които могат да бъдат видени само тук и на ограничен брой места у нас или на Балканите;
l 54 вида растения и животни, които са застрашени в световен мащаб;
l 203 вида лечебни растения, повечето от които се използват в ежедневната практика и при производството на лекарства;
l 38 вида ядливи гъби.

E-книги