Криза в нашето училище
Виж първо: Пътят към Голгота (разказ
за митрополит Борис)
Първият
основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само
обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на
ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не
отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите
на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък
и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика,
тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един
хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума,
то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика,
за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа. По
тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една
способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно
детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то
нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава
нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди
и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също
основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование
и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна
и завършена личност.
Това едностранчиво
интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката
заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът
е всичко в човека. Умът, обаче, е само една от способностите на
човешката природа. Той не е същината на човека. Величието и същината
на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата
човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен
дух.
Нашето училище
не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето,
но върши нещо много по-страшно: то въобще отрича душата!
Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище. За нашето училище
е съвсем чуждо най-великото - вечното в човека: неговата душа.
То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята,
само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената
разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи,
че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от
животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед
ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си
направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход
те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот
далеч от тях.
Нашето училище,
което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте
едно здраво животно без душа, вътрешно, в своята същина, е бездушно
и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и
въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без
далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.
Нашето училище
обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния
дух, от който човешката душа е само дихание. Нашето училище
отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви
начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата.
Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, щом
Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно.
Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом
ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото
си мълчание ние проповядваме безбожие и бездушие. Не може да има
безразлично отнасяне. Всъщност, индиферентизмът е вече отрицание.
В душата и съвестта на човека не може да има напълно безразлично
състояние: човек или ще утвърждава, или ще отрича. А в нашето
училище не само, че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог.
А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико
в човека и живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата
същина. Нашето училище е атеистично.
Щом атеизмът
и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат
опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко
положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично
явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И
единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават
край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога
и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича
човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество
на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на
животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира
човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И
единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една
и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението
на човека в човека! И в нашето училище, където материализмът и
атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват
същата крайна цел и дават същите гибелни резултати. Нашето училище,
което отрече Бога и душата, неминуемо трябваше да отрече и човека,
който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не
познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само
ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище
е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание,
на всяка култура и на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето
училище биде обезчовечено.
Материализмът
и атеизмът, от които се породиха почти всички злини в нашето училище,
се проявяват и вършат своето разрушително дело сред обществото
в определени форми. Формата на материализма е социализмът, на
атеизма - анархокомунизмът. Корените на социализма се крият в
материализма, а корените на анархокомунизма в атеизма. Последната
основа на социализма е материализмът, неговата единствена цел
- материалността. Единственият извор на анархокомунизма е атеизмът,
неговата крайна цел - демонизмът.
Социализмът
и анархокомунизмът, между които няма съществена разлика, тъй както
няма съществена разлика между материализма и атеизма, отричат
в действителност онова, което само привидно утвърждават. Социализмът
отрича социалността и руши обществото, анархокомунизмът отрича
човещината и разрушава личността. Социализмът е напълно антисоциално
движение, анархокомунизмът - напълно античовешко явление.
Материализмът
и атеизмът и техните рожби: социализмът и анархокомунизмът, които
в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа
на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти
всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената
идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната
идея.
След като
внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те
прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя
дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно
време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският
език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало
безотечествено.
|