Ако в онази нощ, когато Спасителят Христос се оставил да бъде заловен и предаден на кръстни страдания, ако тогава Той се беше оградил с телохранители, ако толкова беше милял за земния живот, просто нямаше да извърши Своето свято изкупително дело. Но Той не позволил на апостолите да се превръщат в полицаи и порицал ревностния Петър, когато вдигнал ръка срещу слугата на първосвещеника: „Които се залавят за нож, от нож ще погинат” (Мат. 26:52). Св. Евангелие свидетелства, че Синът Божи е имал възможността не само да избегне плена и страданията, но и да накаже злите: „Или мислиш, че не мога сега да помоля Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?” (Мат. 26:53-54).
Но Той не пожела да Го отмине „тая чаша” (Марк 14:36) и изпи до дъно горчилката й, за да ни спаси нас, неблагодарните и злонравните.
Ако Христовите ученици и последователи през време на гонения се охраняваха от гонителите, тогава Църквата Христова нямаше да се гради непоклатимо върху кръвта на мъчениците, но щеше отдавна да се е разтворила в греховния дух на света поради предпазливост.
Ако пастирите църковни се пазеха от паството си с немски овчарки, обучени да откриват козите сред овците, напразно щеше да ни е дадена благодатта.
Ако светите апостоли Петър и Павел са били предпазливи, ако св. свещеномъченици Климент, папа Римски, Иполит, папа Римски (III в.), или св. Мартин Изповедник, папа Римски (VII в.), са се ограждали добре, нямаше да просияе древната Римска църква със своите достойни мъченици и светители.
Но духът Христов е друг.
Впрочем изповедничеството не означава нарочно да предизвикваме върху себе си страдания за вярата. Понякога е достатъчно достойното и мирно присъствие сред другите, лишено от подозрителност и параноични страхове.
Да, може да има и „вра-гове”, но Христос ни е заповядал да се молим и за тях. Тази молитва не може да бъде спряна от нищо, освен когато скрият молещия се зад брони и противокуршумни витражи. И тогава тя спира не за друго, а защото това значи, че се е настанило подозрението, промъкнал се е оня страх, за който говори апостолът: „Който се бои, не е съвършен в любовта” (1 Иоан. 4:18). Молитвата без любов пресъхва.
Един епископ винаги е сред паството си лице в лице с вярващите, но готов да понесе и немощите им. Нещо повече, той не се бои и от неприятелско присъствие, защото апостолското свидетелство, по заръката на Спасителя Христос е за всички човеци, а не само за „добрите”.
Така преди десетина години варвари дръзнаха да скъсат булото на Българския патриарх Максим, но той тогава спокойно продължи по пътя си. И никой не постави заграждения около пл. „Св. Александър Невски”, нито пуснаха кучета, нито завардиха с полицейски кохорти.
Има и други примери.
В България бяхме удостоявани неведнъж с височайши първосветителски посещения - Вселенския патриарх Вартоломей, Александрийския патриарх Петър VII, Московския и на цяла Русия Алексий II, а през 1998 г. в София бе свикан историческият Всеправославен събор, за който пристигнаха главите на всички Поместни православни църкви в света. Разбира се, имало е осигурена охрана - за да не изкушаваме Бога чрез небрежност - но никой не обяви война на мирното население, никой не се заварди с патрулни хеликоптери и блокади на цели квартали.
Да си представим в каква обстановка живеят днес Йерусалимският патриарх и паството на тази най-древна поместна православна църква. Там е война. Атентати стават непрекъснато. Избухват бомби, стреля се зад всеки ъгъл. Но никой не е поставил около патриаршията железа и прегради, а делото Христово се върши в душевен мир, тихо и ежедневно. И всички, които са успели да достигнат до храма на Гроба Господен се приемат непосредствено и радушно. Даже и мюсюлмани.
Изобщо, никому не е лесно, но и оградите не решават въпроса.
Вечерта на първия ден след възкресението, поради страх от юдеите апостолите се били събрали при заключени врати. Христос така влязъл при тях и думите Му били: „Мир вам!” (Иоан 20:19), а не: „Бойте се и се ограждайте!”
Този мир Христов прогонил страха, обновил и укрепил сърцата им даже в моменти на смъртна опасност. Чрез тях той се предава до ден днешен там, където не е секнала апостолската приемственост. А там, където е секнала, страхът продължава да владее.

E-книги