Клирическото служение на епископ Никодим минава изцяло под ведомството на Българската екзархия в Цариград. Той рядко има възможността да посещава пределите на свободна България, но по Божия промисъл преминава в отвъдното именно в гр. София, където намират покой и тленните му останки.
Светското му име е Боян Атанасов. Роден е през 1864 г. в гр. Скопие в семейство на благочестиви българи родолюбци.
Детството му е белязано с недоимъка, съпътстващ всяко българско семейство в годините на робството, но живата вяра и пламенното българско самосъзнание са факторите, които поддържат неговия борчески дух и желание за самоусъвършенстване.
Първоначално образование получава в родния си град. През 1880 г., едва навършил 16-годишна възраст, постъпва като послушник в историческия български манастир „Св. Йоан Предтеча - Бигор”, край гр. Кичево. През есента на същата година е постриган в монашество с името Никодим и е ръкоположен в йеродяконски чин. Наред с поставяните му послушания, йерод. Никодим се заема и с проучването и изучаването на богатата манастирска библиотека, съхранила по рафтовете си безценни средновековни ръкописи и старопечатни книги. Неговата прилежност и научни занимания не остават незабелязани от манастирското управление и не след дълго, на манастирски разноски той е изпратен да продължи образованието си в Русия. Първоначално е приет за ученик в Одеската духовна семинария, но впоследствие се премества и завършва Киевската духовна семинария. Следва висше богословско образование и се дипломира в Казанската духовна академия.
След завръщането му от Русия е ръкоположен за йеромонах и е повикан на служение под ведомството на новоучредената Българска екзархия. Последователно служи като: учител в Самоковското богословско училище, протосингел на Скопската митрополия, председател на българската църковна община в гр. Прилеп, учител в Солунската мъжка гимназия, председател на българската църковна община в гр. Лерин и управляващ Солунска епархия.
Навсякъде изпълнява възложените му послушания с преданост, като неуморно служи, проповядва и подкрепя повереното му паство. Светият Синод, оценявайки неговите доброплодни дела, своевременно го удостоява с архимандритско достойнство. През 1910 г. архимандрит Никодим е назначен за управляващ Одринска епархия, на който пост остава до смъртта си. По време на това негово служение, на 04.04.1920 г. в българския храм „Св. Стефан” в Цариград е хиротонисан в епископски сан с титлата „Тивериополски” (Струмишки) от тогавашния екзархийски заместник - Велешки митрополит Мелетий.
В Одрин епископ Никодим преживява едни от най-трудните години на войни и окупации, като е съпричастен на гоненията и издевателствата над българското население от турците. По-късно, през Междусъюзническата война, когато градът е превзет и окупиран от гърците, той с християнско човеколюбие е принуден да защитава и мирното турско население от ожесточените гръцки войски.
Верен на своите монашески обети и смирен по сърце, еп. Никодим служи 50 години на Църква и народ и въпреки че това служение е съпътствано с гонения, нищета и лишения, той остава верен Христов воин до последния си час. Заболял тежко, през пролетта на 1932 г. еп. Никодим е принуден да дойде на лечение в София, където на 26.04.1932 г. скоропостижно почива. Погребан е до храм „Успение Богородично” в Софийските централни гробища. Всичките си спестявания той завещава на Св. Синод за църковно-благотворителни и просветни цели.

E-книги