50 години от възстановяването на Българската патриаршия
- документи |
Томос
†
Вениамин, по милост Божия Архиепископ на Цариград, Новия Рим и
Патриарх Вселенски
А с
истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава -
Христос, от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез
всички дарувани връзки, при действието на всяка част според силите
си нараства, за да се съзижда в любов. (Ефес. 4:15-16)
Така пишеше
за ефесяните Павел, Апостолът на езичниците, подразбирайки благоприятното
съгласие, взаимно общение и канонически ред в тялото на Св. Църква
и заповядвайки завинаги да останат и пребъдат, за да бъде безпрепятствено
управлението и процъфтяването на църковните дела поотделно и общо,
а плодоношението в Господа на благочестивото Християнско изпълнение
да стане - както подобава - по-голямо и възрастващо.
Затова, когато
Църквата в границите на богохранимата Българска държава, която
свише и искони е била свързана с нашата Св. Велика Цариградска
Църква чрез особени духовни връзки и дълги векове е оставала под
непосредствената каноническа зависимост от нашия Светейши Апостолски
и Патриаршески Вселенски Престол, помоли с горещо писмо да бъде
причислена към сонма на останалите Православни Автокефални Църкви,
наша Мерност заедно със Свещенейшите при нас Митрополити и пречестни
нам в Духа Светаго възлюблени братя съслужители, като посрещнахме
благосклонно тая молба и, преди всичко, като взехме предвид по
въпроса разпоредбата на Свещените Канони и дълговечната практика
на Църквата, а след туй имайки към Българската Църква и едно любвеобилно
разположение, понеже нашата Велика Църква е родила в Господа и
откърмила Българския народ, приехме отправената до нас гореспомената
молба.
Поради това
и синодално решавайки в Духа Светаго, ние благославяме автокефалното
устройство и управление на Св. Църква в България, като определяме
тя, наричана Св. Православна Автокефална Българска Църква
и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява
и урежда своите работи независимо и автокефално според реда и
суверенните права на останалите Православни Автокефални Църкви,
признавайки за своя върховна църковна власт Свещения Синод, който
е съставен от архиереи и има сега за Предстоятел Блаженейшия Митрополит
на София и Екзарх на цяла България.
А за поддържане
и доказателство на духовното и каноническо единство с нашия Светейши
Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол и с всички Православни
Автокефални Църкви, Блаженейшият Митрополит на София и Екзарх
на цяла България има задължението всякога, според отдаване владеещата
свръзка за каноническо взаимоотношение и общение, да известява
чрез интронизационна грамота, както нашата Велика Христова Църква,
така и всички останали сестри Православни Автокефални Църкви за
своя избор и възшествие, полагайки тутакси братско изповедание
и уверение, че, както той, така и поверената му Църква, незиблемо
ще пазят православната вяра и благочестие, и всичко, което повеляват
божествените и свещени канони и дълговечният ред на Св. Православна
Църква; да поменава в диптихите името на Вселенския Патриарх и
на останалите Патриарси и на другите Представители на Православните
Автокефални Църкви; а по общи църковни въпроси, които се нуждаят
от повселенско обсъждане и изследване, да се отнася до нашия Светейши
Патриаршески Вселенски Престол и от него да търси и приема, както
неговото меродавно мнение и схващане, така и това на останалите
Св. сестри Църкви.
Всичко това
така намислено и от нас синодално решено и потвърдено в заседанието
на Синода от 22 февруари тази година, утвърждаваме за трайно спазване
чрез този наш Патриаршески и Синодален Томос, който поместен и
подписан в Кондиката на нашата Св. Христова Велика Църква се предава
и изпраща в точен препис на Блаженейшия Митрополит Софийски и
Екзарх Български, господин Стефан, Председател на Свещения Синод
на Св. Православна Автокефална Българска Църква.
А Господ
Бог, по благодатта и милостите на Първия, Великия и Върховния
Архипастир, Христа Бога нашего, да крепи винаги Св. Православна
Автокефална Църква в България, като я води и възрастява за слава
на Своето име, за радост на нашата Велика Църква и на останалите
сестри Православни Автокефални Църкви и за полза на благочестивия
клир и народ на богоспасаемата Българска държава.
В лято спасения
1945, през месец февруари (22).
Константинополски Патриарх ВЕНИАМИН
Потвърждава:
† Халкидонски
Максим
† Бруски
Поликарп
† Принкипоостровни
Тома
† Теодорополски
Леонтий
† Иринополски
Константин
† Христополски
Мелетий
† Лаодикийски
Доротей
† Филаделфийски
Емилиан
† Приконийски
Филотей
† Кидонийски
Агатангел
† Гано-Хорски
Панкратий
† Пергамски
Адамантий
|