Патриаршеско и синодално послание
по случай 50-годишнината от възстановяването на Българската
патриаршия
ВЪЗЛЮБЕНИ
ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,
РОДОЛЮБИВИ
СЪНАРОДНИЦИ,
БОГОЛЮБИВИ
БРАТЯ И СЕСТРИ,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Верни на
апостолския призив: Непрестанно се молете. За всичко благодарете
(1 Сол. 5:17-18), ние - йерархията, монашеството, свещенството
и богопреданите чеда на светата ни Църква, като честваме молитвено
50-годишнината от възстановяването на древната Българска патриаршия,
подобава единеми усты и единем сердцем да възкликнем
с боговдъхновените слова на светия Псалмопевец: Благославяй,
душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния
(Пс. 102:2).
От висотата
на днешния богоблагословен юбилей пред нашия взор оживяват светли
страници, върху които са изписани важни събития и незаличими имена,
съпътствали неравния исторически друм на скъпото ни Отечество
и родната ни света Православна църква.
Новонасадената
духовна нива на славянобългарския род съзряваше за богата жътва
през славния IХ век, когато епохалното дело на светия равноапостолен
княз Борис - кръщението на народа ни в правата вяра - даваше своите
обилни плодове чрез Божествената благодат и просветителските трудове
на боговдъхновените славянобългарски първоучители светите братя
Кирил и Методий и техните всепредани ученици. България навлезе
в своя Златен век, лумнаха просветителските огньове на древна
Плиска и Преслав, на дивния Охрид и славния царев град Търнов.
Забележителен
е фактът, че в ранните години след покръстването, още в лето 870-то,
по признание на древните източни и западни поместни църкви, християнска
България се сдобива с автономна Архиепископия, а само след десетилетия,
духовно съзряла и канонически устроена, светата ни Църква придобива
своето високо патриаршеско достойнство, което се потвърждава и
през 1235 година на историческия поместен събор в Лампсак. Под
свещения омофор на св. патриарх Евтимий и неговите именити предшественици
и съработници светата ни Патриаршия крепне в духовния подвиг на
вярата, благочестието, богознанието и верността към чистотата
на светото Православие.
В годините
на петвековното робство народът ни, лишен от самостоятелна Църква,
не остави в забвение богатото наследие на достойните деди, за
да възкръсне за нов живот чрез силата и духа на преподобните и
богоносни подвижници, на себежертвените мъченици, на незагасващия
факел на народните будители, първенец сред които е преподобният
Паисий Хилендарски, хвърлил първата искра в народната свяст.
Възрожденският
порив на българския дух роди сладкия плод - учредената Българска
екзархия като майка-закрилница, обединителка и духовна кърмилница
на осиротелия през робството български род, за да стане предвестник
на въжделеното възстановяване на старославния Български патриаршески
престол на 10 май 1953 година чрез любовта и единството на сестрите
Поместни православни църкви, с промислителното небесно благословение
на равноапостолните просветители на българския народ светите братя
Кирил и Методий, в навечерието на тяхната църковна и всенародна
прослава. На Третия църковно-народен събор Пловдивският митрополит
Кирил бе избран за първи Български патриарх на възстановената
ни Патриаршия.
Благият Божи
промисъл никога не е оставял народа ни и светата ни Църква без
своята милост и духовно пътеводство в неуклонно следване на Спасителя
Христа - вечния път, истина и живот (Йоан 14:6).
Времето на
най-новата ни история, белязано с идеологията на войнстващия атеизъм,
съпътствано с изпитания за Църква и народ, отмина в историческо
забвение, защото Бог поругаван не бива (Гал. 6:7),
Той се противи на горделиви, а на смирени дава благодат
(Яков 4:6).
Светата ни
Църква бе съпричастна на народните въжделения обществото ни да
навлезе в нова ера на демократични преобразования и разкрепостяване
на човешкия дух от предразсъдъците на миналото. Този процес на
широки обществено-политически промени породи нови изпитания за
Църквата ни. Повече от десетилетие останаха извън каноническото
църковно общение отделилите се от единството на светата ни Църква
и изпаднали в тежкия грях на разкола, нанасяйки духовни рани и
материални щети върху цялостния църковно-обществен живот.
Вярна на
исконните традиции в живота на Едната света, съборна и апостолска
църква, нашата престолнина стана център на Всеправославен събор
през 1998 година, който приложи в най-висока степен принципа на
църковна икономиVя, за да се даде каноническа възможност
за приобщаване на отпадналите към църковното единство. Осъзналите
своя грях се върнаха в дома на отца си и се радват на благодатен
пълноценен църковен живот и служение. За останалите в своето упорство
скърбим, а светата ни Църква като любвеобилна майка държи отворени
дверите на своя светъл чертог с любов и търпение и ги очаква чрез
силата на покаянието и смирението да се вчислят към спасителното
Христово стадо (Йоан 10:16).
Ярки лъчи
в живота на светата ни Църква и богопредания ни народ бяха ознаменуваните
годишнини на светли имена и достойни дела на светци от рода български,
на паметни събития от църковната ни и гражданска история.
Ведно с целия
християнски свят и нашата света Църква във всеправославно единство
по достоен начин отбеляза 2000-годишнината от спасителното Христово
рождение в плът, възвестено от небесния призив за слава
във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
(Лука 2:14).
Радостта
ни в днешния тържествен ден се възпълва от молитвеното присъствие
и братско съучастие в светлото ни тържество на предстоятели и
представители на сестрите Поместни православни църкви, както и
от засвидетелствувалите ни високо внимание представители на държавни
и обществени институции.
Христовата
църква - стълб и утвърждение на истината (1 Тим. 3:15) - и занапред
ще вдъхновява и благодатно насърчава усилията ни за всепредано
служение на родния Олтар за духовно възвисяване на добрия ни народ,
за изграждане всенародно единство и щастлива бъдещност на скъпото
ни Отечество.
Слава Тебе,
Боже, Благодетелю наш, во веки веков! Амин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СВ. СИНОД
† МАКСИМ
ПАТРИАРХ
БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА
СВ. СИНОД:
† Врачански
митрополит КАЛИНИК
† Сливенски
митрополит ЙОАНИКИЙ
† Пловдивски
митрополит АРСЕНИЙ
† Видински
митрополит ДОМЕТИАН
† Варненски
и Великопреславски митрополит КИРИЛ
† Американски,
Канадски и Австралийски митрополит ЙОСИФ
† Западно-
и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
† Великотърновски
митрополит ГРИГОРИЙ
† Русенски
митрополит НЕОФИТ, наместник на възстановения Доростолски митрополитски
престол
† Неврокопски
митрополит НАТАНАИЛ
† Плевенски
митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски
митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански
митрополит ГАВРИИЛ
|