Български патриарси от най-ново време


На 10 май 1953 г. Третият църковно-народен събор избира Пловдивския митрополит Кирил за патриарх на БПЦ, първия духовен глава след възстановяването на патриаршеската институция.

Той е роден на 3 януари ст. ст. 1901 г. в София. Светското му име е Константин Марков. След завършване на основното си и прогимназиално образование постъпва в Софийската семинария, която завършва с отличие през 1920 г. През същата година постъпва в Белградския богословски факултет, тъй като по това време у нас все още няма висше богословско учебно заведение. През 1922 г. прекъсва следването си и се завръща в България. За кратко време е учител-възпитател в Софийската семинария.
На 30 декември 1923 г. приема монашески чин с името Кирил. Пострижението е извършено в храм „Св. Неделя” от Софийския митрополит Стефан и с духовен отец архим. Борис, по-късно Неврокопски митрополит. На следващия ден младият монах е ръкоположен за йеродякон. През 1924 г. йеродякон Кирил заминава за Черновиц, за да продължи богословското си образование в тамошния богословски факултет, който завършва успешно в края на 1925 г. След това няколко месеца е секретар на Рилския манастир, а през есента на 1926 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската семинария. Там не престава да обогатява и разширява своето образование и през 1927 г. защитава в Черновиц докторска степен по богословие. Между 1928-1929 г. специализира философия във Виена и Берлин.
На 22 юни йеродякон Кирил е ръкоположен за йеромонах от тогавашния Старозагорски митрополит Павел в семинарския храм. Заема редица висши длъжности под ведомството на БПЦ: протосингел на Софийска митрополия, началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод, а през 1935 г. става секретар на Св. Синод.
Следващата година на 12 юли е възведен в епископски сан с титула „Стобийски”. През 1938 г. е избран за митрополит на овдовялата Пловдивска епархия. Като кириарх на тази епархия той развива голяма административна, религиозно-просветна и благотворителна дейност.
През 1951 г. митрополит Кирил е избран за Наместник-председател на Св. Синод, който пост заема до интронизацията си на патриаршеския престол.
Неговата значителна научна и книжовна дейност е високо оценена от Съвета на Духовната академия в София, който го провъзгласява на 13 февруари 1952 г. за почетен доктор на богословието. Освен двете трилогии: за предшествениците му на Пловдивската митрополитска катедра Паисий (+ 1872), Панарет (1805-1883), Натанаил (1820-1906) и трите тома на „При извора”, той издава сборник с проповеди „Път Господен” в 6 тома, както и редица статии в църковния печат и научно-богословски и исторически трудове. Последните третират предимно проблемите за Българското църковно-национално възраждане и дейността на Екзархията.
Патриарх Кирил разгръща и широка обществена дейност. Спомага Българската православна църква да установи добри отношения с другите православни и инославни църкви и да укрепи своето международно положение.
Патриарх Кирил умира на 7 март 1971 г. и е погребан в главната църква на Бачковския манастир.


На 4 юли 1971 г. Църковно-народният избирателен събор провъзгласява Ловчанския митрополит Максим за патриарх на Българската православна църква.
Новият свещеноначалник е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак, Ловешки окръг. Светското му име е Марин Найденов Минков.
Основно образование получава в родното си село. След като завършва с отличие прогимназиален курс, постъпва в Софийската семинария, която завършва през 1935 г. От 1936 до 1938 г. е църковен певец и деловодител в гр. Русе.
През 1942 г. успешно се дипломира в Богословския факултет при Софийския държавен университет като стипендиант на Св. Синод.
На 13 декември 1941 г. приема монашеско звание. Пострижението е извършено от Ловчанския митрополит Филарет в параклиса на Богословския факултет, а на 19 декември 1941 г. Врачанският митрополит Паисий го ръкополага в семинарския храм „Св. Иван Рилски” за йеродякон. Заема редица длъжности: митрополитски дякон и проповедник при Ловчанската митрополия, от 1942 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската семинария, където преподава основно богословие и пастирско богословие. На 14 май 1944 г. отново от Врачанския митрополит Паисий е ръкоположен за йеромонах в Черепишкия манастир, където е евакуирана Духовната семинария, а на 12 юли 1947 г. в Разград е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който с благословението на Св. Синод назначава архим. Максим за свой протосингел. Тази длъжност той заема от 1947 до 1950 г.
След откриването на Българското църковно подворие в Москва през 1948 г. Св. Синод изпраща за свой представител архим. Максим. След 5-годишна школовка сред опитни и авторитетни руски йерарси той е назначен за главен секретар на Светия Синод - длъжност, която изпълнява между 1955 и 1960 г. Едновременно с това от 1957 до 1960 г. е председател на редакционната колегия на „Църковен вестник” и сп. „Духовна култура”.
На 30 декември 1956 г. е удостоен с епископски сан с титлата „Браницки” в храм-паметник „Св. Александър Невски”.
На 30 октомври 1960 г. е избран за Ловчански митрополит, а на 20 ноември - канонизиран за такъв. По-късно е избран за член на намаления състав на Св. Синод.
След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. Ловчанският митрополит Максим възглавява Българската православна църква като Наместник-председател на Св. Синод. На този пост го сварва изборът му за Български патриарх на 4 юли 1971 г.
Почетен член е на Московската духовна академия от 1972 г. През 1973 г. Духовната академия в София му присъжда високото отличие „почетен доктор на богословието”. Издава „На Господнята нива” в 3 тома - подбрани слова, речи, обръщения и др., които разкриват личното отношение на автора към различни църковно-обществени проблеми. Превъзходен богослов, ревностен църковник, добър администратор, известен с чистия си монашески живот. На всички свои йерархически степени и служения е спазвал заръката на св. ап. Павел: „Бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух и чистота” (1Тим. 4:12).


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         ЦВ
      

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!