И Тетевен си има своите камбани. Дойде ли празник, още от ранни зори църковните камбани първи ще възвестят, че е настъпил Великден, Гергьовден и още колко други празници! Отривисто и тържествено те напомнят и за други събития. Но умре ли човек, над планинския градец пак ще се понесе тъжният и напевен глас на камбаните. “Кой ли ще е? – ще започнат да се питат комшиите. И ако е престарял човек, ще си рекат: “Спасил се е от тегло.” От тегло, защото в живота на всеки човек е имало не само радости, но и горчивини. Така и за зло, и за добро камбаните служили и за раздумка на хората, за известие, но и за утешение.
     Някога през турско камбаните напомняли на раята,че българското е живо. Те поддържали съзнанието за род и родина. Песента на камбаните ехтяла над чукари и клисури, а ехото й отеквало в душите на балканджиите. Но първо с клепалото си служила издигнатата в 1846 г. тетевенска църква “Всех Святих”. Тук до нея в 1857 г. издигнало снага и първото класно училище. В него Левски е провел една от сбирките на местния революционен комитет. Но ръководителите на будния занаятчийски град счели, че повече не им подхожда обикновено клепало и решили да купят камбани, които да символизират възраждащия се град. По инициатива на читалищното ръководство е пусната подписка за набиране на доброволни помощи за купуване на камбани. Петър Пелов, Стоян Христов и редица други граждани даряват 122 жълтици. Пари даряват и тетевенци живеещи във Влашко. А родолюбецът Димитър Зейновски поръчал направата на две камбани в Московския завод “Самгин”. С много препятствия те са докарани до Дунавското пристанище, а от там до Тетевен са прекарани за 30 дни с волска кола и после са окачени на камбанарията. Но гласът им се чува едва на 1 ноември 1877 г., когато руските освободителни войски влизат в града. Със стремителна атака отрядът на полковник Орлов освобождава Тетевен. Но падат жертва руските солдати Ефим, Станислав, Тихон и Герасим. Начело на влизащата колона са завръщащите се диарбекирски заточеници хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев Страшния. Всички потъват в прегръдките на ликуващите граждани. И пак припреният звън на църковните камбани възвестява свободата. За целта младият родолюбец Баньо Маринов се покатерва на камбанарията и със все сила забива камбаните. Гласът на голямата камбана бил гръмовен, сякаш събарял канарите. А по-малката припявала леко и звучно. Три денонощия Тетевен ехтял от възторжената им песен. Но малката камбана не издържала на напора и се спукала. Заместила я друга. Но и сега тетевенската църква “Всех Святих” със своите камбани напомня за традиции и дълголетие.

    
    

E-книги