„Тоя ден Господ е сътворил; да се зарадваме и развеселим в него” (Пс. 117:24).

ВЪЗЛЮБЕНИ ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Осенени сме от силата на пасхалната радост, която ни дарява празникът на празниците и тържеството на тържествата - славното Христово Възкресение. Това най-велико събитие в световната история ни подтиква към духовен размисъл и към вникване в неговото съдържание.
Не можем да говорим за Възкресението Христово, без да погледнем към Кръста на Голгота, защото те са неделимо свързани помежду си.
Кръстната смърт на Богочовека Иисус Христос бе в плана на Божието домостроителство като безусловно необходима в делото на изкуплението. Иисус Христос често напомня, че Той е дошъл на земята, за да пострада и умре; че тази смърт е предсказана от старозаветните пророци (срв. Лука 24:26-27; 22:22. Йоан 3:14-15); че когато бъде издигнат на Кръст, ще привлече всички към Себе Си (Йоан 12:32).
В духа на тези Христови слова, разкриващи необходимостта от кръстната Му жертва и нейното значение, е и проповедта на апостолите. Те наричат смъртта на Иисус Христос изкупителна жертва за нашите грехове (срв. Рим. 8:3. Евр. 9:26. 1 Йоан. 4:10). Иисус Христос е Първосвещеникът, Който принася жертва за греховете и Сам е жертва, т. е. принасящ жертва и приносим в жертва (срв. Евр. 5:1-10; 7:26-28; 9:11-19; 10:1-28).
Изкуплението на човечеството от греха не започна на Голгота. Там то завърши, а началото му е още при Боговъплъщението, прониква целия земен живот, учение и служение на Иисус Христос. Кръстната смърт е завършителният момент на жертвоприношението Христово. „Свърши се!” (Йоан 19:30), казал Спасителят, умирайки на Кръста. Жертвоприношението свърши, жертвата е принесена.
Иисус Христос принесе Себе Си в жертва не само като човек, но и като Син Божи, т. е. като Богочовек. Именно поради това Неговата жертва има универсално значение, което е неизмеримо с човешка мярка. Смъртта на Богочовека заменила смъртта на всички човеци.
Иисус Христос претърпял страдания и смърт в изпълнение волята на Своя небесен Отец (срв. Йоан 6:38). Христос принесъл Себе Си в жертва доброволно, а не по принуда (срв. Йоан 10:17-18). Кръстната жертва за спасението на човечеството е жертва на любовта Божия към сътворения от Бога свят (срв. Йоан 3:16).
Човешката история знае много случаи, когато хора на смелия дух и чистите пориви са умирали в името на възвишени идеали, в името и за благото на другите. И тяхната жертва е служела и служи за пример на поколенията. Но няма случай в историята, когато и най-смелият герой след като е пожертвал живота си, да го върне отново. Това е така, защото никой няма власт над смъртта. Такава власт има само Бог, Който е Господар на живота и на смъртта. Синът Божи, Богочовекът Иисус Христос е единственият, Който пожертва Своя живот на Голгота за изкуплението на човечеството от греха и смъртта. И същевременно Той е единственият, Който чрез смъртта Си победи смъртта и „възкръсна в третия ден, според Писанията” (чл. 5 от Символа на вярата).
Възкресението Христово е неповторимо спасително събитие в цялата човешка история. В него и чрез него се утвърждава и напълно се възприема Голготската жертва. Без Възкресението Кръстната смърт се обезсмисля, както се обезсмисля и Възкресението без Кръста. „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра... Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:14, 20). Основата на апостолската проповед е Възкресението Христово.
Възкресението на Иисус Христос е най-убедителното доказателство, че всеки един от нас ще бъде възкресен, защото Христос възкръсна като Човек. С Неговото Възкресение е поставено началото на възкресяването на човеците. „Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1 Сол. 4:14). „Знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса”, убедено свидетелства светият апостол (2 Кор. 4:14).
Възкресението Христово е пълно осмисляне и оправдание на Кръстната жертва. Човечеството не познава друго религиозно учение, което преди радостта да разкрива смисъла на страданията, преди тържеството да говори за унижението и на основата на унижението да утвърждава радостта. И това е така, защото християнството единствено има за основоположник не човек, а Богочовек. Като Божи Син Иисус Христос е дал съвършено, божествено учение, като Човек го е облякъл във възможно най-подходяща човешка форма, засвидетелствал го е чрез личния Си живот, утвърдил го е чрез Кръстната Си смърт и го е запечатал със славното Си Възкресение.
Проникната от силата и значението на Христовото Възкресение, Православната църква го отразява богато в иконографията, възвеличава го с подходящи слова и богослужебни песнопения. Едно от песнопенията, което е намерило широко място в богослужението, гласи: „Като видяхме Христовото възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя кръст се покланяме, Христе, и Твоето свето възкресение възпяваме и славим. Защото Ти си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем, и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на светото Христово възкресение, защото, ето - чрез кръста дойде радост за целия свят. Всякога, благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.”
С тези молитвени слова поздравяваме всички чеда на Православната ни Българска църква в пределите на нашата татковина и тези, които са извън нея.
Благословението на възкръсналия Христос да бъде над всички вас и над вашите домове.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД:

† МАКСИМ - ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Пловдивски митрополит АРСЕНИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ
† Американски, Канадски и Австралийски митрополит ЙОСИФ
† Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Русенски митрополит НЕОФИТ
† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

E-книги