Възкресение Христово, Пасха, Великден е най-големият, най-тържественият празник в Църквата Христова.

  Пасха е еврейска дума – значи преминаване, избавление. Като еврейски празник той е установен в памет на избавянето на евреите от египетско робство и въвеждането им в обещаната земя.

  Еврейската Пасха – старозаветната е предобраз на новозаветната, за което св. ап. Петър споменава в Първото си съборно послание. Той казва, че християните са изкупени от суетния свят “с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос” (Петр. 1: 19), затова Христос е “нашата Пасха” (1 Кор. 5: 7). Така че християнската Пасха значи избавление от робството на греха. И за да не съвпадне Господнята Пасха с тая на юдеите, нито да я предшества, от древност Църквата е определила да празнуваме тоя празник в първия неделен ден след пролетното равноденствие и пълнолуние, съгласно определението на І Вселенски събор (325 г.), затова Великден всяка година се пада по различно време - в един от дните между 4 април и 8 май.

  Първите човеци Адам и Ева чрез греха са изгубили живота, а сега чрез живота в лицето на Възкръсналия Господ Иисус Христос смъртта се упразни. Чрез непослушанието на Адам сме изгубили рая, а сега с послушание във вярата ни се открива входът към рая. Адам и Ева съгрешили и от срам са се скрили под смоковницата, а сега с вяра и с благоговейна почит се приближаваме да се поклоним и целунем Дървото на живота – св. Кръст Господен. И така, по думите на св. Йоан Златоуст този празник Пасха – Великден е залог за мира, източник на примирение, прогонване на враговете – демоните, разрушение на смъртта, избавление от греха и спасение на човека.

  В църковните песнопения този празник се нарича “Пасха свещена, Пасха нова, свята, Пасха тайнствена, Пасха всечестна, Пасха на Христовото избавление, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните, Пасха отваряща дверите на рая, Пасха освещаваща всички...”

  “Този е денят, който ни създаде Господ, да се възрадваме и развеселим в него!” – Това е Пасхата Господня, Пасха на радост, Пасха на избавление от скръб, защото Господ като от палат възсия и благодатно ни озарява с радостта на възкресението. Цялата природа обновена тържествува по думите на псалмопевеца св. цар Давид (Пс. 113:6).

  Как да празнуваме този ден? – Като тържествуваме, като се радваме, като изпълняваме хубавите обичаи, свързани с този празник.

  Обичай в Православната църква е преди Великден – на Велики четвъртък, деня в който се припомня пролятата пречиста кръв на Христа с разпятието Му на Голгота - да се боядисват яйца с червена боя. Червената боя напомня пречистата кръв Христова. Някои боядисват и в други цветове като израз на радост. Яйцето напомня твърдостта на вярата във възкресението, от затвореното като гроб яйце изхвръква птица. Някъде, по стар обичай, с първото боядисано яйце, с още неизсъхнала боя докосват челата на малките деца за здраве.

  На самия ден Великден в полунощ при отпочване на новия ден, с тържествено биене на църковните камбани, народът събран в храмовете, с лития при тържествено пение се приканя да запали свещ от “незалязващата Светлина на вярата”. И така, със запалени свещи всички молитвено запяват: “Възкресението Ти, Спасителю, ангелите възпяват на небето, сподоби и нас с чисти сърца да Те славим” с вестта за възкресението.

  Тъй, с песен духовна начело с духовенството в светли одежди всички излизат от храма, като че ли запътили се към градината да чуят от “светоносния Ангел” вестта за възкресението. Свещеникът прочита съответното евангелско четиво и възглася в поздрав към присъстващите: “Христос воскресе!” И всички спонтанно в изповядване на вярата възторжено отговарят: “Воистину воскресе!”

  От все сърце пожелаваме и тази година вярващите да имат радостта, на Възкресенската полунощ като получат първия великденски поздрав от свещеника, благодатно озарени от Възкръсналия Господ Иисус Христос да се поздравят с тоя спасителен победоносен поздрав: “Христос воскресе!” – “Воистину воскресе!”

  На всички честита Пасхална радост – честит Великден!

     + Траянополски епископ ИЛАРИОН
    

E-книги