Православие и геополитика


Може би звучи гръмко, но в някои православни среди на Запад беше дадено това определение на посещението на патриарх Вартоломей в Куба. Както става ясно, тази знаменателна визита не беше приветствана само с възторг, но и с немалко критични забележки, граничещи с подозрителност.
Първо, тя беше недвусмислено свързана с предшестващото посещение на папа Йоан Павел II през 1998 г. Въпреки изминалите шест години, до сега на острова не е имало второ подобно посещение от такава величина. От друга страна, паството на Цариградския патриарх в Куба съвсем не е най-значителното по численост. Ето защо по-подозрителните виждат в тържественото му пристигане в Хавана по-скоро знак за „геополитически” претенции, отколкото пастирско посещение. Те смятат, че това е самоволна заявка за първенство сред православните, подражаващо на папското в римокатолическия свят.
Такова подозрение има и други основания, свързани с контекста, в който е поставена днес патриаршията наследница на древния Константинополски престол. Искаме или не, но градът днес се нарича Истанбул. Според статистиката, общият брой на принадлежащите към Цариградската патриаршия е 7 000 000. От тях обаче, едва 3000 се намират на реалната й държавна територия - Турция!
Останалото е въпрос на историческа памет и самосъзнание, но не и на геополитическа реалност. Именно това самосъзнание за едни с лекота се разпростира върху православните от гръцки произход и конвертираните в светоотеческата вяра по целия свят, припознавайки в тях духовни поданици на древната (и вечна по дух) империя на Православието, наречена Византия. За тях е достатъчно, че е изпълнено условието за православна вяра и обединяващо значение на гръцкия език. Оттам нататък е без значение дали епархиотите са гърци, французи, американци или кубинци. Ето защо мнозина предпочитат да я наричат Вселенска патриаршия вместо Цариградска.
За други обаче такова самосъзнание е по-скоро имагинерно. Освен това и високомерно, защото говори за негласно подценяване на останалите Поместни православни църкви с патриаршеско достойнство, които също имат своите пасоми зад граница и също изпълняват своята светителска мисия сред „диа-спората”.
Чувствителността на тази тема особено се изостри след разпадането на бившия Съветски блок и преразпределянето на Европа. Тогава на политическата карта се появиха нови държави със старо православно присъствие, чиято каноническа принадлежност обаче излизаше извън настоящите им граници. Такъв беше случаят с Естония, към която Цариград в стремежа си за нови духовни чеда неведнъж от началото на деветдесетте години е предявявал претенции под претекст, че тази държава няма вече нищо общо с Русия, а следователно и с Руската православна църква.
Изглежда, че Цариградската патриаршия, използвайки цялия си древен авторитет, днес се опитва бързо да се глобализира в крак с модерния свят, в полза на съвременните си интереси. Или по-точно казано - в разрешаване на многобройните си проблеми. На нея й е нужно да затвърди задтериториални „вселенски” позиции сред православните, за да се компенсира твърде неизгодното й „поместно” положение в турската столица: намаляващо паство, враждебна мюсюлманска среда, редица ограничения.
Факт е, че пред институциите на западноевропейските страни Цариградската патриаршия се счита за нещо като събирателен образ и хегемон на Православието. Това е необходимо за един свят, който не може да вмести в своите категории понятието „пръв между равни”. На този фон е обяснимо, че в повечето западни страни представителят на Вселенската патриаршия по правило оглавява съответното Събрание на православните епископи, представляващи Поместните сестри-църкви сред своите чеда зад граница.
От друга страна, в процеса на диалог и сближаване между църквите от различни изповедания, който заема все по-официално място в новата проблематика на глобализиращия се свят, има нужда от официални представители, от „лица”. Ако папата по право е такова лице на Римокатолическата църква, то за Запада би било изключително трудно да се ориентира сред равните по достойнство православни патриарси и архиепископи. Затова има нужда от някой „вселенски” гарант, представител и лидер.
Ето в този контекст критиците поставят посещението на Негово Светейшество патриарх Вартоломей в Куба.
И тук сигурно никой не би се учудил, че най-широк и най-критичен отзвук това посещение има в Русия и сред гражданите от руски произход, живеещи в Куба. То беше разгледано като „провокация” срещу Руската православна църква. Още на 30 януари движението, наречено Съюз на руските православни граждани, е разпространило комюнике, в което се напомня, че най-многобройното православно население на Острова произхожда от страни, обгрижвани от Московската патриаршия (Русия, Украйна и Белорусия). Следователно според тях Цариградският патриарх „няма работа в Куба”.
Гражданите от руски произход се чувстват засегнати и от отношението на кубинските власти към тях, което те считат за пренебрежително и недружелюбно. Като потвърждение на това са неколкократните откази на правителството за отваряне на православен храм към Московската патриаршия в Хавана.
В споменатото комюнике се казва: „Засегнати сме от факта, че за руската православна общност всичко върви трудно и бавно, докато за патриарх Вартоломей, който почти няма пасоми в Куба, властите постлаха червен килим... Турският народ (има се предвид реалното географско местоположение на Патриаршията - б. а.) изведнъж се показа по-близък до сърцето на Фидел Кастро, отколкото нашите руски съграждани, които са пожертвали десетилетия от живота си в полза на кубинския народ.
Може би тук трябва да спрем и да се дистанцираме от документалността на изложените факти. Необходимо е да се разграничим от дребнавите си човешки съображения и да погледнем как стоят нещата от автентичното евангелско гледище.
Какво ще остане, когато мине достатъчно дълго време след посещението на Светейшия Вартоломей в Хавана?
Първо, страстите ще се уталожат. Ще се уталожи мегаломанското изкушение на едни, егоистичната завист на други, както и всеки нехристиянски примес в мислите на християните. Жадуващите Христа ще надмогнат националния инстинкт и езиковите бариери и ще дойдат да почерпят от пълнотата на благодатта в православния храм, който имат - такъв, какъвто е. И ще остане в сила единствено фактът, че между каноничните православни юрисдикции има евхаристийно общение навсякъде по планетата, независимо от дребнавите ни човешки препирни.
Но най-същественото, което ще остане, е, че покрай показната официалност, покрай политическите съображения, може би и покрай направените компромиси, в едно кътче на света, където от векове местните хора не са знаели друго освен колониализъм, папизъм и комунизъм, вече ще е благовестено, че има православно християнство и че то е по-различно не с друго, а със своята автентичност, със своята неподправена истинност. И тези хора ще имат избор, от който повечето досега са били лишени поради обстоятелствата.
Така чрез нашите слабости ще се осъществи в сила евангелската „геополитика”, предначертана от Христос много преди нашата днешна глобализация: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20).

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ


 

    За официалното посещение на Цариградския патриарх Вартоломей в Хавана

Православие в Куба?


От 21 до 26 януари т. г. Негово Светейшество Цариградският патриарх Вартоломей е направил рядко по рода си официално посещение в Куба. За първи път оглавяващ Цариградската патриаршеска катедра стъпва на латиноамериканска земя.
Патриарх Вартоломей е бил придружаван от многобройна делегация, съставлявана от архиепископи и митрополити от различни православни диоцези на американския континент.
Централно място в патриаршеската визита е заело освещаването на новия православен храм „Св. Николай”, построен със специално разрешение в парка на стар католически манастир в един от най-престижните квартали на Хавана.
През време на престоя си Цариградският патриарх е бил радушно приет от президента Фидел Кастро. (Междувременно, заявеният разговор с кубински дисиденти не се е състоял.)
На 22 януари Негово Светейшество е взел участие в международен научен симпозиум, посветен на опазването на околната среда. На следващия ден е била организирана среща с римокатолическия архиепископ на Хавана кардинал Ортега, както и с представители на една американска икуменическа организация.
На 25 януари, след освещаването на църквата „Св. Николай”, патриархът е произнесъл проповед, в която са прозвучали две основни послания: че свободното изповядване на религиозната вяра е едно от основните човешки права, и че наложеното от години американско ембарго срещу Куба е една „историческа грешка”, която би трябвало да бъде поправена.
Специално да се срещнат с патриарх Вартоломей, в Хавана са пристигнали представители на гръцката православна общност в Америка, както и бившият монарх на Гърция Константин.
Православната гръцка енория в Куба наброява около петдесет души, духовно обгрижвани от един свещеник, който редовно пътува от Панама. Към тази общност обаче се прибавят още около три хиляди православни християни от негръцки произход, в това число и кубинци. Енорията канонически се намира под омофора на Централноамериканския митрополит Атинагор (Цариградска патриаршия), чието седалище е в Панама. Епархията му обхваща Мексико, Панама, Колумбия, Венецуела, Куба и Карибските острови, като общата численост на верните е около 25000.
По материали от SOP



„Евтимиев енорийски лист” е бюлетин на българската църковна община „Св. Патриарх Евтимий Търновски” в Париж. Създаден е по инициатива на енорийския свещеник о. Ангел Величков с идеята да бъде основно комуникационно средство на енорията. В него може да се намери информация за работни срещи и заседания на църковното настоятелство, разискват се проблеми и инициативи на общината.
Основната му задача е църковно-просветна. Материалите са посветени на богословско-литургични и нравствени проблеми, с оглед търсенията на съвременния човек. В тях се дава изяснение на важни периоди от годишния богослужебен кръг, както и анализ на актуални събития от църковния и обществения живот.
ЦВ



Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
                    

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!