Делото на шестия творчески ден се откроява сред космологичните събития на предшестващите го дни по своята продължителност и по особеното, ново тържествено встъпление: "Да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие" (Бит. 1:26).

     Решението идва не просто от творческата воля на Създателя, а преди всичко от някакъв божествен съвет, в който християнската екзегетика винаги е виждала първото указание за троичността на Бога. Св. Йоан Екзарх казва: "Когато Той (Бог), стигна до създаването на твар по Свой образ, тогава сполучливо разкри единството на божествената същност и неделимата природа на трите лица."

     Бог сътворил човека по особен начин, а не като останалите твари. Първо никоя друга твар не била създадена от Бога собственоръчно. "И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа" (Бит. 2:7). Св. Йоан Екзарх казва, че Бог създал човека по двояк начин, т. е. не само чрез словото, но и Сам участва в създаването. Като материал за човешкото тяло послужила "земната прах". Но тази земна глина била оформена от ръцете на Самия Бог, Който след това вдъхнал в нея собствено дихание и така човекът станал "жива душа". Говорейки за сътворяването на човека, св. Йоан Дамаскин казва: "тялото направи от земя, а умна и разумна душа му вдъхна". Така всеки отделен човек като самостоятелна личност (ипостас) е единосъщен с останалите хора по своята природа.

     Понятието "Божий образ" се среща няколко пъти в Стария Завет, но същността, която е вложена в него, изпълва цялото старозаветно богословие. Тук съществена е думата "образ" (в превода на 70-те ­ ejikwVn, а във Вулгата ­ (imago). Тази дума на староеврейски гласи selem и означава скулптура, статуя, пластичен образ, изваяно подобие на оригинала. В библейския текст от Лев. 19:2 "Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет", се съдържа същинският смисъл на понятието Божий образ и неговото старозаветно значение. Богообразността на човека се съдържа в светостта; разбира се, категорията "светост" не принадлежи в същински смисъл на никой човек и на никой предмет от този свят. Бог е свят, а човек е сътворен да развива лична светост.

     В новозаветните текстове, по различен начин се описва съдържането на понятието "Божий образ". Иисус Христос е изисквал Неговите последователи да бъдат сходни на Бога и да се богоуподобяват: "Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Мат. 5:48). Новозаветните текстове "Бог е Дух" (Йоан 4:24) и "Бог е любов" (1 Йоан. 4:16), в които се говори за същността на Бога, разкриват нови черти на Божия образ у човека. Човекът е подобен на Бога, Който е Дух и любов, следователно същността на човека се състои в неговия дух, а неговото призвание обхваща осъществяването на любовта му към Бога и към ближните. Човешката богообразност се проявява чрез духа и личността на човека. Човекът като сътворен по Божий образ е отговорен за личното си поведение и за общението си с Бога.

     Бог сътворява човека като истински, конкретен и подобен на Себе Си образ. Когато четем в Бит. 5:3: "Адам... роди син по свое подобие и по свой образ", следва да разбираме, че синът е както външно (физически), така и вътрешно (духовно) подобие на баща си. Следователно човекът като сътворен по Божий образ и Божие подобие, съдържа у себе си божествени характеристики в телесната и духовната си същност. Божият образ у човека се изразява в личността му, в разума, съзнанието и самосъзнанието му, в способността му да познава Бога и да общува с Него, в свободната му воля, в съвкупността от духовните му дарби и способности. Според разбирането на светите отци богообразността на човека се състои главно в духовната му природа. Св. Йоан Дамаскин казва: "Бог създаде със собствените Си ръце човека от видима и невидима природа по Свой образ и подобие, а подобието изисква добродетелност, доколкото е посилна всекиму." Говорейки за Божия образ и подобие у човека, св. Йоан Екзарх казва: "По образ Божи са създадени и неверниците и злите хора, но те не притежават подобие, защото не вършат нищо според собствената си воля. Затова лошият не е подобен на Бога, тъй като Бог е добър, праведен и достоен за всякаква почит. Онези пък, които правят добро, те не само са по образ Божии, но и по подобие са се издигнали до богове." По този повод св. Йоан Дамаскин казва: "Направи го безгрешен по природа и независим по воля. Казвам безгрешен не защото не е бил склонен да греши, тъй като едничко Божеството не знае грях, а защото съгрешаването му е обусловено не от природата, а по-скоро от свободната му воля."

     Св. Йоан Екзарх говори, че образ Божий не трябва да се разбира буквално: "Мнозина неразумни и невежи по душа смятат, че човекът наистина е по образ Божий, като че ли Бог има същите такива нос и очи, и уши или уста. Бог иска от нас да Му подражаваме в добрите дела. Бог е праведен; ако ние ходим по пътя на правдата, ще бъдем по образ Божи, ако ние бъдем човеколюбиви, ще бъдем по образ Божи."

     Образът Божий у човека обаче е бил помрачен от греха. Но в Иисус Христос ­ в новия Адам ­ Божият образ е възстановен в първоначалната му красота и блясък. Посредством Иисус Христос ние можем да разберем по-добре непреходната духовна красота и чистотата на Божия образ у човека. Съвършеният Божий образ у човека се вижда в истинската му чистота и в ненакърнената му пълнота в лицето на Богочовека Иисус, Който като истински Емануил (Ис. 7:14; Мат. 1:23) е "най-прекрасният от синовете човечески" (Пс. 44:3). Иисус Христос е Човекът (Йоан 8:40; 19:5), защото човешката природа в Него е достигнала пълнота и съвършено осъществяване.

     В Новия Завет Иисус Христос е в същинския смисъл образ на Бога (Кол. 1:15), "Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар". За пълното разбиране на текста за кеносиса на Иисус Христос допринася възгледът на св. ап. Павел за Иисус Христос като нов Адам, нов Човек.

     Първият Адам се възгордява, отпада от Бога, помрачава образа у себе си, загубва непосредственото си общение с Твореца. Вторият, новият Адам не се възползва от ситуацията на земята като единосъщен и равен с Бога; чрез пребиваването Си на земята Той не се стреми да се въздига. Обратно, Той отхвърля славата, приема всичко, което подобава на образ на раб, за което действително е възвеличен. Пътят на Иисус Христос ­ новия Адам, се простира в противоположна посока на пътя на първия Адам. Въплътилият се Бог е унизен, за да бъде въздигнат.

     Божият образ у човека се проявява, когато човек живее според учението на Иисус Христос, а Иисус Христос е "образ на невидимия Бог" (Кол. 1:15). Християните се променят според образа на Иисус Христос, изграждат се по Неговия образ. Така Иисус Христос обновява Божия образ у човека.

     Човекът, като действен Божий образ в Новия Завет, е християнинът, който живее заедно с Иисус Христос: свет и възлюбен, облечен в милосърдие и благост, в кротост и дълготърпение, който се облича в любовта ­ свръзка на съвършенството.