Защо се просълзил Христос
"А
Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете
Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус,
като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се
духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи,
дойди и виж. Иисус се просълзи."
(Йоан 11:32-35)
Онзи,
Който съвършено изцелявал немощни и утешавал скърбящи, Който възкресявал
мъртви и успокоявал отрудени и обременени (Мат. 11:28), сега Сам
се разплакал!
Как да разберем това? Защо се просълзил
Христос?
Той не плачел за Себе Си, макар и да знаел, че
отива в Йерусалим, за да пострада.
Но не е ли странно и това, че плачел за
мъртвия Лазар? По-скоро, единствено Христос трябвало да се радва,
а останалите да скърбят и плачат та нали още преди да се просълзи,
Сам известил на Марта: "Брат ти ще възкръсне." Тя още
не проумявала, но защо се просълзил Христос, вместо да се ободри
и развесели предварително?
Причината не е само в личното съчувствие
към опечалените. Христос скърбял за целия човешки род. Скърбял дълбоко
за всеобщото падение. Просълзил се, защото адът още държал своите
пленници от Адама до Лазаря и продължавал още да поглъща души и
тела, да пояжда не само грешници, но да взима като заложници и старозаветните
праведници! Такава била страшната истина. Ние не знаем точно каква
е била участта на всеки един, но знаем, че до идването на Спасителя
Христос всички след смъртта си отивали в мрачните адови селения.
Никой освен Него не бил в състояние да промени това, да счупи тези
вечни окови, достигащи чак до прародителите Адам и Ева нито праведници,
нито пророци, нито дори ангелските сили.
Не е достатъчно да кажем, че Бог спасил
света, защото просто го е обичал. В това няма нищо необикновено.
Но "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син"
(Йоан 3:16) и тази любов е наистина непостижима, необяснима в
своето величие.
Тя е свързана със състрадание.
Но Божията същност е чужда на всяко страдание,
тя е съвършено безстрастна, неподвластна на изменение и нужда. И
тук е тайната на Боговъплъщението: Единородният Син Божи дойде да
пострада като Син Човешки. Без ни най-малко да отстъпи от Своята
Божествена природа, Той прие изцяло нашето естество (без греха),
за да го спаси, освети и причасти към нетленното Божие битие.
Затова Христос се просълзил като човек,
а след това като Бог възкресил четиридневния мъртвец Лазар.
Една седмица по-късно Господ като човек
пострадал на кръста, а като Бог явил на света Своето спасително
възкресение от мъртвите.
|