Сръбската нация и нейната Православна църква имат хилядолетна история. От времето, когато сръбският народ приема християнството, той е тясно свързан с Византийската цивилизация и Православната църква. Сръбската земя е пълна с християнски паметници, които са свидетелство за идентичността и характера на тази нация. От времето на първия сръбски архиепископ св. Сава и неговия баща св. Симеон - и двамата монаси, основатели на Хилендарския манастир на Света Гора - до ден днешен сръбският народ продължава да бъде извор на светци и забележителни личности. Сред тях е и приснопаметният отец и професор Юстин Попович.
Отец Юстин заема специално място във всеправославната общност. Голяма част от писмените му трудове не са публикувани поради тежките политически условия на Балканите през 20 век. Но някои от тях вече са преведени на гръцки и френски. От всички страни на православния свят се носят възхвали на неговата любов към Богочовека Христос и Неговата Църква. Отец Юстин е значима личност с всеправославен авторитет.
Отец Юстин Попович е роден на Благовещение през 1894 г. във Враня, Сърбия. Родителите му Спиридон и Анастасия му дават името Благой. Той произхожда от свещеническа фамилия и е възпитаван в истинското благочестие на православния сръбски народ. За него архиепископ Амфилохий Радович казва: „Последната брънка от веригата, която споява поколения свещеници, най-сладкият плод на свещения корен, благословението на поколенията... Благословен е коренът, който даде такъв плод като отец Юстин!” Докато бил дете, той обичал да посещава близкия манастир, посветен на св. Прохор Пшински, от ХI век. От 1905 до 1914 г. учи в православното училище „Св. Сава” в Белград, където негов учител е известният Охридски епископ Николай Велимирович, новият Златоуст на Сръбската църква. През 1916 г. на двадесет и две години приема монашество. Скоро след това Сръбският патриарх Димитър изпраща младия монах в Санкт Петербург да продължи богословското си образование.
В Русия отец Юстин познава страданието на руския народ и е свидетел на гоненията, които предприема болшевишката власт срещу много изповедници на Православната църква.
При тези обстоятелства отец Юстин е принуден да напусне Русия и да отиде в Англия, където продължава своето образование. След това в Гърция изучава гръцки език и творенията на св. отци.
Така отец Юстин посвещава трудовете си на християнските подвижници, православната духовност, догматическите и вероучителни послания на Православната църква.
През 1926 г. отец Юстин защитава в Атинския университет своята докторска дисертация „Проблемът за личността и познанието според св. Макарий Египетски”. Скоро след това той започва да преподава в семинарията в Карловци, в Призрен и Монастир. През 1927 г., докато е в семинарията в Карловци, той публикува своя важен труд „Теория на познанието според св. Исаак Сирин”. През този период той публикува религиозната периодика „Християнски живот”, както и първи и втори том на „Догматика на Православната Църква” (1932).
През 1935 г. става преподавател по догматика в Белградския богословския институт.
В 1938 г. заедно със сръбски студенти той основава Сръбско философско общество. При окупацията на комунизма през 1945 г. отец Юстин е принуден да напусне университета. От 1948 г. той е изпратен в женския манастир „Челие” във Валево, извън Белград, където продължава усилено своята богословска работа. В манастира йеромонах Юстин пребивава в постоянна молитва, размисъл и бдение. Далеч от хаоса на света той посвещава себе си на писателска дейност и оставя богато наследство за целия православен свят.
Освен това в манастира неговата духовна работа е съхранена и защитена от посегателствата на комунистическия режим.
О. Юстин се превръща в скритата съвест на Православната църква и духовен водач на много посветени християни. Преставя се в Господа на 25 март 1979 г. (стар стил), в деня на неговото раждане.
Мнозина християни, духовници и миряни със своята благодатна духовност свидетелстват за неподправената любов и добрина на отец Юстин, които като магнит привличали хората около него. Неговият добронамерен начин на мислене и работа се простира не само върху християните, но и върху невярващите. Те свидетелстват за неговата силна молитва, която вдъхвала кураж на страдащите хора. Често неговото присъствие е достатъчно за човека, за да вникне в тайната на християнската вяра, да добие духовна сила и да продължи да посреща трудностите на живота.
Св. Юстин изучава Свещеното Писание и живота на църковните отци задълбочено и прилага тяхното учение в ежедневния живот. Освен това той смята, че е необходимо да изобличава лъжата и отклоненията от традиционното православие. Неговата богословска и философска ерудиция ясно личи в творбите му, в които утвърждава разделението между „философията на света” и „философията на Св. Дух”. Според него философското мислене и диалектика вървят заедно с явяването на Истината. Неговата ерудиция му позволява да разглежда критично всички философски учения и да изобличава техните слабости.
Светият отец е изпълнен с безмерна любов и преданост към светата традиция на Православната църква. Той изпитва благоговение към великите отци и учители на Църквата, особено към творбите на св. Йоан Златоуст и тези на св. Йоан Дамаскин, както и към писанията на св. Макарий Египетски, св. Исаак Сирин, св. Симеон Нови Богослов.
Неговата личност намира своя център в Христос и възлага своето упование на Бога и отците на Православната църква. Трудовете на отец Юстин разкриват христоцентричния характер на неговото мислене, подчертават важността на учението на Господ Иисус Христос и Неговата Църква за добруването на човешката личност. Като основа на своята работа отец Юстин поставя независимостта на съвременното богословие от влиянието на рационализма на Запад.
Неговата лична цел е да върне съвременната теология към изворите на истинското патристично богословие като благовестие и живот във вярата.

E-книги