Съвременните глобални информационни технологии изправят православния християнин пред нови и тревожни предизвикателства. Техниката се развива с главозамайващи темпове и сякаш упражнява диктат спрямо цялото общество и всеки негов член. Сякаш се надига глобален информационен потоп, който заплашва да залее със своята дигиталност и виртуалност целия свят.
А християните, чиято истинска родина е небесното царство, все пак са членове и на земното общество. Мнозина от нас се питат дали не сме изправени на лош кръстопът: или да отхвърлим информационния океан и да отпаднем от съвременността, или пък да потънем в него и да изгубим истинския си дух.
Да, днес ние използваме тези технологии в своята работа: компютри, мобилни телефони, Интернет и пр. Но, питаме се, не е ли опасно? Дали светският дух не взема инициативата? Дали той не ни налага своя език, своята проблематика, своя дневен ред? И не е ли това всъщност духът на антихриста?
Подобни страхове са неразумни. Християнинът не бива да се страхува от такива предизвикателства и тъкмо Църквата може да им даде верен отговор, спасителен за цялото общество.
Преди всичко за нас е ясно, че човекът не може да твори духове - нито небесни, нито паднали. Колкото и да се усъвършенстват, глобалните информационни технологии завинаги ще си останат само мъртви средства в ръцете на човека. А истинската битка още при Адама е вътре в сърцето на човека. Истинската борба на християните не е срещу създадените от човека технологии, нито срещу плът и кръв, а срещу „поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12), които могат да обсебят човеците и създадените от тях средства.
Компютърът не е демон и Интернет не е мрежа на злото, в която да се улови цялото човечество. Ако дадени технологии се използват за нехристиянски и противохристиянски цели, това е само доколкото човеците, които ги управляват, губят истинската битка в сърцата си.
Страхът от технологиите и тяхното демонизиране е двойно зловреден. От една страна, той лишава Църквата и отделния християнин от важно средство в борбата с вражески атаки. От друга страна, той би превърнал самите информационни пространства в духовен ад, където да липсва светлината на Христа.
„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи” (Мат. 5:14-15).
Църквата не само може, но и е призвана да използва глобалните информационни технологии като средство да изпълнява своята мисия - благовестието. Както навремето е използвала ръкописното слово и книгопечатането. Евангелието е най-преписваната и най-отпечатвана книга в световната история.
Съвременният християнин не бива да робува на средствата, каквито са глобалните информационни технологии, нито пък да страни от тях и да ги оставя във властта на поднебесните духове. Тъкмо напротив. Така както войните в православните държави ги защитавали с оръжие в ръка от вражески нападения, така и в информационното пространство войните на Църквата ще трябва да я отбраняват от нападения.
Глобалните информационни технологии са небивало предизвикателство пред цялото човечество. Църквата трябва да даде достоен отговор на това предизвикателство. В противен случай този отговор ще бъде търсен без християните и ще бъде пагубен за обществото.
И най-сложната информационна технология е в крайна сметка правена по мярката на човека, за човека. Човекът пък е сътворен по Божи образ. Затова човек, който съумее да осъществи чрез себе си подобието на Божия образ, ще сложи отпечатъка от това богоподобие и върху своето умотворение и ръкотворение, включително и върху новите информационни технологии.
За да изпълнява успешно своята пастирска мисия, Църквата е длъжна да познава отлично развитието на новите технологии и на основата на това познание да участва в тяхното управление, да предвижда и предотвратява опасностите, които те краят. Само тогава християните ще могат да отстояват с адекватни средства своите потенциално застрашени права, правата на своите ближни, семейството, дългосрочните интереси на общността, спасителното възпитание на подрастващите. Само тогава християните ще могат да просвещават обществото, да бъдат светлина, мъдър съветник и пътеводител за другите.
Именно защото са въоръжени с Христа, т. е. с Истината, християните са единствените, които могат да предпазят обществото не от самите технологии, а от злоупотребата с тях. Кой ако не християните най-добре могат да разберат къде се крият истинските опасности и как да бъдат избегнати?
Ако ние абдикираме от тази си отговорност, тогава драговолно ще сме предоставили на врага на човешкия род най-мощното пропагандно средство, което някога е съществувало на земята. И тогава то, вместо да разпространява истинската светлина, ще разпространява със скоростта на светлината мрак и помрачение.
Същността на Христовото учение е неуязвима за нападения чрез новите информационни технологии. Човек със зряло християнско самосъзнание също е напълно неуязвим за подобни атаки. Опасността е за непросветените, невъцърковените, незрелите, подрастващите. И тази опасност ще е толкова по-голяма, колкото по-слабо е присъствието на Църквата в новите информационни пространства. Изправена пред това бурно информационно море, Църквата е призвана да изгради свои вълноломи, свои крепости, свои фарове и свои тихи пристанища, които да привличат, насочват и приютяват крушенците.
Християнството не е информация и не е технология. То е духовност, живеене в благодатта на Св. Дух и път към спасението отвъд този свят чрез смърт в Христа към възкресение в Неговото Царство.
Но в този свят християнството е също така мисия, свидетелство, светлина. Мисията на християнина е - включително и чрез глобалните информационни технологии - да свидетелства за светлината.
„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16).

E-книги