Единородният Син Божий е Словото Божие и всесъвършеният Образ на Отческата ипостас, в Която по силата на Светия Дух се изявява в цялата си пълнота любовта на Отца, представляваща самата същност на Божеството, и чрез Когото, като първороден от всички твари, се разпростряла и върху сътворения свят. Домостроителството на тази Божия любов към света започва от сътворението на света, което е акт не само на Божието всемогъщество, но едновременно с това и на любовта Божия и любовта на Единородния, Който в самото начало на света, когато било изречено всесилното „да бъде”, вече обрекъл Себе Си на безкрайно самоотричане и „божествено изтощение” за запазване на новосъздавания свят в лоното на Отческата любов посредством приемането върху Себе Си на всички бъдещи грехове на света, поради което в Писанието се нарича Агне, заклано от създанието на света (срв. Откр. 13:8), отредената за целия свят жертва пред Бога. На такава непоклатима основа от Божия любов, изливаема над тварите заради и чрез Единородния, се основава и целият свят в своето благобитие. При всевъзможните негови бунтове и отклонения, Отец от небесата се успокоява с невъзмутимо благоволение в Сина, понесъл теготите на света върху Себе Си. Иначе творението би станало веднага жертва на Божието отхвърляне и следователно, на смъртта, на гибелта. По такъв начин извън Христа Единородния, на Който почива цялата любов на Отца във всичката своя безкрайна пълнота и всичката сила на Св. Дух, вече няма никакъв живот. И самият край на тварното битие, водено от Първородния сред цялото творение и неговия Творец, се състои в това, то цялото да бъде оглавено в Него и чрез Него в Отца чрез силата на Св. Дух (Еф. 1:10). Разумната твар, човекът, е създаден по образ Божий, да бъде като Сина Божий и да се оживотворява от Божия Дух, както и самият живот му е даден посредством вдъхновение от Бога. Въвеждайки хората в отеческото благоволение Божие, Първороденият, не преставайки да бъде Единороден, така да се каже, поделя с тях и Своето синовство, като не се срамува да ги нарече братя (Евр. 2:11).
Грехопадението откъснало човека от Източника на неговия живот като пръчка от лоза. Но признаци на живот още дълго се запазили в този отчупен филиз и любовта Божия, заради великата жертва на Агнеца, векове наред ги подхранвала - в избрания народ - посредством предобрази, пророчества, жертви, които указвали на едната всемирна жертва, а сърцевина на целия закон бил Христос, Агнецът Божий, Който разпръсквал мрака. В езическия свят - чрез световните стихии, видимите творения, и чрез светлика на тази вътрешна светлина, чрез което единият истински Светлик - Сиянието Божие просвещава всеки човек, дошъл на света (срв. Йоан 1:9). Историческите фази на такова промишление Божие за падналия човек и подготовката му в откриване на жертвата на Агнеца се разбират в смисъл, че такова Божие промишление продължавало до времето, когато и остарелият закон, и световните стихии, получили у езичниците значението на божества, престанали да удовлетворяват духовните потребности на загиващото човечество и настъпило време да се яви самата благодат и истина.
Дават ни се ред чудни картини от новозаветното домостроителство за спасението на човечеството. В изложението на догмата за Боговъплъщението с особена настойчивост се говори за пълнотата на приелия върху Си Единороден човешка природа и за безграничната пълнота на спасителната благодат и извършената от Него жертва. В еднолично съединение със Своето Божество Той приел цялото наше естество с всичките духовни и телесни свойства на последното, освен греха, със съзнание, ум, въображение, воля и т. н., като се изтощил за нас по Своето човечество дотолкова, че бил „яко младенец руководим”, до подчиняване на обикновените условия на човешкото преуспяване в премъдростта, до непознаване на предметите, които не са познати осезателно, до подчинение на различните условия на човешкия живот - личен, семеен, обществен и граждански, даже до самата смърт.
Заедно с човешкото естество Единородният благоволил да приеме върху Себе Си и всички греховни вини на целия човечески род от Адам до антихриста, да доведе Своето „божествено изтощение” до понасяне върху Си даже на всички оброци на греховното омертвение на човешката природа, до кръстните страдания и смъртта. Първороденият от всички твари станал и първи между мъртвите (срв. Кол. 1:1, 5:18), понеже у Него се проявява съвкупността от световното омертвение, но заедно с това тя се изпразнила от съдържание, поради самосъществуващата пълнота на Неговия безграничен живот, което се проявило и в Неговото възкресение. И понеже Той възкръснал в нашата природа, съвъзкресил със Себе Си и нас. Със същото естество (природа) Той се възнесъл при Своя Отец, като представил това естество в Своето собствено лице пред вечното благоволение на Отец и под вечното осенение с духа на любовта, и станал единствен световен Първосвещеник - ходатай на Бога и човек, непрекъснато предстоящ пред престола Божий с кръвта на Своите собствени кръстни рани.
С тази кръв е подпечатан и новият завет, в който благодатта Божия се явила не вече в сенките на стария закон, а по същество, на ярка светлина, в духа на участието на човека в синовството и сънаследието с Единородния, поради факта, че Единородният никога не ще се отрече от Своето човечество. Появява се новата Църква - Неговото Тяло, на което Той е глава, Църквата, вън от която няма спасение, тъй като извън Христа няма Отеческа любов и благодатта на животворящия Дух. Само в Църквата човек се кръщава в Христовата смърт, облича се в Христа и се осенява с печата на даровете на Св. Дух; единствено в Църквата можем да се очистим от греховете си и да възстановим отслабената от тях духовна жизненост; само в нея можем да поддържаме своя живот в Христа, хранейки се със самото Негово Тяло и Кръв, и ползвайки се от другите тайнства на Христовата благодат.
Всички тия догматически основоположения се разглеждат не само като теоретически истини за вярващия ум, но като истини, които следва да се усвояват с цялата ни душа и стоят в непосредствена връзка със самия ни живот, със съвременността на всички времена, и които сами са същината на духа и живота. Създаденият по образа на Единородния, изкупения от Него с цената на въплъщението и с цената на Неговата кръв, човек вече изцяло, с всички свои сили, принадлежи на Единородния; извън Христа, в него вече няма нищо човешко - извън е останало само несвойственото на човека, скотоподобното или даже направо дяволското. Оттука, от една страна, ние трябва да защитаваме всичко наше и човешко като Христова собственост, от която Той не ще се отрече, след като се е възнесъл с нея на небето, но, от друга страна, не бива и нямаме право да отстояваме нещо човешко, що не е в Христа, да отделяме човешкото от областта на Неговото владение. Християнските начала трябва да обемат всички човешки състояния, всички среди и порядки на човешкия бит. Отделянето от тези начала на така наречената светска страна на живота, науките, изкуствата, занаятите, обществения живот, държавата, политиката, е противохристиянско и пагубно явление.

E-книги