Възвание до клира и миряните за милосърдие

Честни отци, боголюбиви братя и сестри,

Радостта от християнското благовестие е непомръкваща и неподвластна на скърбите в света. Никой не може да ни лиши от нея, нищо не може да ни я отнеме. Защото Спасителят Христос ни уверява: В света скърби ще имате; но дерзайте, Аз победих света (Йоан 16:33).

Ако Го послушаме, не само ще разберем смисъла на тази победа, но и ще бъдем в нея съпобедители с Христа.

Как? като дерзаем в изпълнението на Неговите заповеди и в подражанието на Неговата любов. Така и ние ще вкусим още тук радостта от живота вечен, и на своите ближни ще помогнем да изтрият сълзите и да предусетят спасението.

Ако в настоящия момент Бог по своята милост ни е избавил от големи скърби, това не значи, че сме лишени от възможността да проявим любов към скърбящите около нас. А те са твърде много. Да поемем, прочее, част от бремето им, за да приемем после и победни венци в Царството Божие. Да окажем милост, за да бъдем и ние помилвани.

Светият Синод на Българската православна църква винаги е имал отеческа и архипастирска воля да съдейства и да участва в изпълнение святото дело на християнското милосърдие.

Още Четвъртият църковно-народен събор в своите решения прие линия за възстановяване и развитие на милосърдната дейност в Църквата. Тази линия бе продължена и от провелия се на 17 декември 2001 г. Пети църковно-народен събор, който в своето Възвание към клира и народа заяви: всеки от нас да бъде мисионер в своя дом, в попрището на живота и навсякъде, за да не оскудява вярата, да не секва благочестието, да не пресъхва чистотата и да не гасне звездата на родолюбието по примера на нашите предци и учители на жертвената любов.

Ние оценяваме всяко благотворително начинание и на многобройните нецърковни държавни или частни институции. Не пренебрегваме доброто дело във всяка негова изява.

Но за нас като последователи Христови, като подражатели на св. апостоли и носители на светоотеческите традиции, е особено важно да благотворим благодатно, да съчетаем личната добродетелност с нетленните въздаяния на Светия Дух. А те ни се дават особено, не тъй, както светът дава (Иоан 14:27) и само там, където Самият Христос свещенодейства, сиреч в Църквата. Затова храмовете и манастирите на каноничната Българска православна църква са най-подходящите места, истинските благодатни центрове на християнската добродетел.

Благочестиви отци, братя и сестри християни, Христос принесе Себе Си за спасението на света. Да принесем и ние нещо от себе си за спасението на ближните то е и наше спасение.

Да принесем в Църквата кой каквото може за нуждаещите се. Да не пилеем даровете си по пътищата на суетата, но да ги осветим тук, в храма.

Никой да не се срамува от скромността на своето приношение. Христос е оценил най-високо лептата на бедната вдовица (вж. Марк 12:43), приел е като скъп дар и чаша вода за жадния (вж. Марк 9:41).

Съберете тук в храма, в светата обител, дрехи, обувки, храни, лекарства, пари. Не забравяйте и книги за онези, които жадуват духовно.

Принесете ги пред свещенството, при дяконите или храмовото настоятелство. Такъв е примерът на християните от апостолските времена, такива са и заветите на просиялата от древност Българска православна църква.

Свещенослужителите Христови нека приемат това приношение като дар пред Господа. Нека разпределят благата мъдро и справедливо сред истински нуждаещите се, според правдата Христова. Никой да не остане пренебрегнат, всеки да получи утешение. Защото и нашият Господ Иисус Христос не пренебрегна никого, но пострада и възкръсна за всички човеци.

Да започнем от малкото и Бог ще умножи плодовете на делото ни. Да не се боим от материалната криза: ако Христос е с нас, скоро отново ще има кухни за бедни, сиропиталища и дори болници към енории и манастири. И времето на св. Василий Велики било усилно и нелеко, но това не попречило да се създаде огромно средище за материално и духовно обгрижване на бедни и страдащи -известната от древност Василиада.

По този пример и ние, като наситим и облечем нуждаещите се, да се погрижим и за духовната им храна. Да им предложим църковно слово и утешение. Да се потрудим за организирането на училища по катехизис. Да привлечем и децата, като им покажем, че учението, компютрите и игрите дори, могат да клонят и към светостта, а не само към греха.

Да сторим необходимото, та трапезата ни да бъде отрупана не само с храни да бъде украсена и с добродетели. Да не останат гладни, болни и мръзнещи отвън, но всички да й се насладят, всички да се наситят.

Ето, Женихът Христос идва. Да се облечем в празничната премяна на милосърдието, за да Го посрещнем достойно и да влезем честити в Неговия чертог.

Председател на Св. Синод

† МАКСИМ

Патриарх Български и митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:

† Врачански митрополит КАЛИНИК

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† Пловдивски митрополит АРСЕНИЙ

† Видински митрополит ДОМЕТИАН

† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ

† Американски, Канадски и Австралийски митрополит ЙОСИФ

† Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН