Любовта е силна като смърт... Големи води не могат да угасят любовта (Песен на песните 8:6, 7).
Човекът е единственото създание от цялото творение, което е призвано да бъде бог.
Св. Григорий Богослов

Човекът бил поставен в рая, където нищо не му липсвало, но той трябвало да го направи свой чрез творческо участие и съработничество с Бога, чрез приобщаване и оживотворяване.
Чрез непослушанието човекът се лишил от възможността да твори. Така той не можел да остане и в рая като място на творчеството, защото изменил на любовта.
Непослушанието към Бога-Любов е в същото време реално послушание към дявола. И в това антипослушание човекът е подведен - в него той не служи, не твори, не създава със своите дарования, а се отрича от най-хубавото в себе си, разрушава себе си, предава и Създателя, и себе си. Любовта изстива още при първите хора, човек само със собствените си сили вече не може да се доближи до Бога.
Тогава Бог се доближава до човека по най-непосредствен начин. Божият Син става един от нас. Синът Божий стана човек и само чрез Своята човешка природа побра в Себе Си земното творение. По този начин преобрази и обожи целия материален свят. Тази власт не е дадена на ангелите, те не са материални. Само на човека е дадена власт над света и материалните стихии. И само човекът е творение, способно да твори.
Свети Исаак Сирин казва: „Господ Бог предаде Собствения Си Син на кръстна смърт от силна любов към творението... Чрез смъртта на Единородния Си Син Бог ни приближи към Себе Си. Да, ако имаше нещо по-скъпо, Той щеше да ни го даде, така че чрез него човешкият род да стане Божий.”
„От любов Бог сътвори света, от любов се роди на този свят като човек... от любов Той се отъждестви с нашата зла участ - пише епископ Калистос Уеър. - Христос, нашият Бог, възлюби Своите докрай. Любовта Му е изпитана до последен предел, но не е съкрушена.” От победата на Христовата страдаща любов започва нашето възсъздаване. „Любовта е силна като смърт.” Любовта е всепобеждаваща вечност и безкрайно творчество. Чрез Христовата любов се възвръща и на нас изгубената способност да бъдем сътрудници на Бога в Неговото творчество.
Ние творим, доколкото участваме в творчеството на Светия Дух. Затова изкуството, например, може да бъде толкова близо до Бога, а може да бъде и страшно отдалечено, ако в него не диша Духът.
Ние сме призвани да бъдем „царствено свещенство” и „богове” по благодат (вж. Йоан 10:34). Тук и само тук намираме обосновка и благословение за творчеството, като прослава и благодарност за Божията любов към нас. Любовта приема всичко (вж. 1 Кор. 13:7). Присъща на истинската любов и истинското творчество е искреността. На старобългарски искрен означава ближен.
Срещата на човека със своя Творец винаги е изтъкана от искреност. Верният и искрен човек е човек с отворени обятия. За него всяко Божие слово е творческо и той го приема без разчет, със смирение и радост, слушащ, в послушание.
Истинската красота и творчество се осъществяват чрез послушанието - творчеството на човека е истинско, когато не е самоцелно и самонадеяно, но участва в Божието творчество. Оттук и другата голяма добродетел - смирението - носи творчески характер.
Носителите на тези добродетели са творци в собствения смисъл на това понятие. „Светците търсят в себе си пълното подобие на Бога - съвършената любов към ближния” - пише св. Исаак Сирин. Пътят към любовта и творчеството започва с покаяние и живее от смирение, послушание, искреност и пълно себеотдаване.
Творчеството е отговор на Божията любов.
„В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове. Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена у нас. Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух” (1 Йоан. 4:10-13).
Ние сме Божии чеда и приличаме на Бога, както прекрасно се изразява св. Силуан Атонски. Бог съществува и твори, защото обича. Ние страдаме, ако сме се изгубили в света далеч от Него и с горест Го търсим, докато Го открием... Но всъщност Той преди нас ни е намерил, за да Го намерим и ние и в Него да се осъществим. Тогава и ние започваме да съществуваме и да творим, защото обичаме Бога.

E-книги