В най-добрите постижения на фото-журналистиката събитийната значимост винаги върви редом с художествени качества. Най-често това са кадри от военни действия или от катастрофалните последици от тях - Косово, Персийския залив, Афганистан, поредния преврат в някоя африканска страна. Войната е фотогенична, нейните изображения са винаги разтърсващи, винаги общозначими...
Свидетели сме на творби, изключителни със своите художествени решения. Фотографии и документални филми от войната, чийто смисъл е да бъдат протест срещу войната. Свидетелства, чиято мисия е да предупреждават, да потрисат, да клеймят.
Действително, може ли да не е антивоенно послание към човечеството снимката на широко отворените детски очи, гледащи през мрежата на някой бежански лагер, или на майка, кърмеща сред руините на бомбардирания си дом? Ако кадърът е черно-бял - толкова по-художествено, толкова по-въздействащо!
Но именно в този факт тлее нещо подозрително. Проблемът е, че при отразяването на тези неща се изисква професионализъм, майсторство, артистичен талант. Отговаря се на естетически категории, на критерии, поставени от изкуството.
Нещо повече, ако материалът е естетически неиздържан, той не бива възприет. (Да си спомним прословутите кадри от едно клане в Афганистан, чието излъчване струваше поста на водещата Милена Милотинова. То не беше изкуство. То беше натурално, без никакво професионално или артистично отношение. Истински документ от една война. Без особена композиция, без монтаж и заставки. И не мина, обществото го отхвърли. Сякаш имаше нужда от „творческа намеса”, за да стане поносима погнусата от насилието.)
Не е ли това цинично и отвратително, всъщност?
Сега отново предстои война - мръсна като всяка друга война. И вече са готови телевизионните клипове, които ще се появяват на всеки половин-един час преди експресните новини от военните събития. Над тях работят дизайнери и художници, които се грижат за „естетическото” им въздействие: преливащи се кадри, модерна графика, компютърни ефекти. Не на последно място - драматичната музика. Цели екипи с мощен творчески потенциал.
Така беше при отразяването на войните от последните години, така беше при взривяването на нюйоркските небостъргачи, така ще е и сега със започващата война в Ирак.
Преди сто години са издавали албуми с графики. Живописци са „пресъздавали” войната върху внушителни платна. Батални сцени или масови погребения на бойното поле... Всичко това въздейства и вълнува естетически. Дори потресът е естетизиран.
Художествената фотография и киноизкуството продължават това „хуманно”, граждански ангажирано, но всъщност - артистично дело.
Днес войната може би не е толкова „монументална”, обаче става „интерактивна”. Тя започва все повече да прилича на компютърна игра или на холивудски екшън. Само че всичко е наистина. Вместо сценарий - репортаж, вместо актьори - политици, и вместо масовка - протестиращи граждани от съпътстваща антивоенна демонстрация.
Зрителите - все същите: телевизионните клиенти, потребителите на Интернет, геймърите от компютърните клубове.
Всяка вечер ние гледаме следващата порция война, всеки път с интерес прелистваме поредното портфолио с художествени фотографии от някоя „гореща точка” на света... И правим това с чувството, че заемаме гражданска позиция. И - без значение дали сме възмутени, потресени, отвратени - ставаме потребители на тази специфична, извратена естетика, породена от факта, че трагедията, мизерията, злото, насилието са фотогенични, че грозотата става по особен начин красива, когато е композирана двуизмерно по законите на златното сечение, перспективата, съотношенията между цветове и контрасти или динамиката на филмовия монтаж.
Войната има визия! Това не бива да продължава.
Налага се да се осведомяваме за събитията, разбира се, но не е ли време поне вътрешно да се противопоставим, да наложим едно свое табу на този „естетизъм”, да запазим истинска хигиена на сетивата си.
Войната трябва да бъде лишена от образ. Няма по-голяма присъда от тая. Войната не заслужава нищо повече от сухата информация на радиоемисиите на кръгъл час. Останалото е мълчание и молитва за мир.

E-книги