Християнският пост е доброволно телесно въздържание, чиято цел е да се обнови духовният ни живот.
Според християнската антропология телесното и духовното в човека не са в изначално противоречие, но по-скоро двете заедно формират неговата цялост. Поради отдалечаването ни от Бога обаче, плътта лесно клони към различни обвързаности със земното и тленното, които наричаме страсти. Те пречат на душата в нейния естествен възвишен стремеж към нетлението и вечността, като я принизяват и сякаш насилствено я смесват със земната кал. Затова чрез поста ние ни най-малко не показваме презрение към тялото, а само му помагаме да преодолее страстите, за да се възстанови нарушената хармония с безсмъртната ни душа.
Съвършеният пост е пълното въздържане от храни. И понеже ние сме твърде несъвършени, Бог по Своята любов към нас ни е отредил: когато постим - да се въздържаме от животински продукти. Така постът е и полезен, и достъпен за всички. Освен това ни се предоставя възможността доброволно да преминем към по-строг пост, като свободна проява на духовния ни стремеж. По този начин обаче нито се натоварва съвестта на по-слабите, нито пък на по-ревностните се дава повод за възгордяване.
Въздържането от животински храни през поста не означава, че считаме животните (или някои от тях) за нечисти. Погрешно е да се мисли също, че християнството споделя вегетарианските практики и идеи на Далечния изток. Смисълът на това въздържание от една страна е, че животинските продукти са по-хранителни и временното лишаване от тях е „естествен” пост. Но то има и символичен аспект, изразяващ смирение и помирение. Постът символизира също така възстановяването на райското състояние на човека преди грехопадението, когато той имал за храна само растения (Бит.1:29).
Светите отци разграничават три духовни степени при храненето - аскетично, естествено и греховно. В първия случай човек става от масата леко гладен, което е доброволен подвиг. Във втория случай храненето е до насита, но не повече. Тогава то е добро и благословено, ако е съпроводено с вътрешно молитвено благодарение. В третия случай, когато преяждаме, изпадаме в греха на чревоугодието.
Да не забравяме примера на един от най-почитаните аскети на християнството, игумена на древната Синайска обител св. Йоан Лествичник. За него се е запазил споменът, че приемал всякакъв вид храна, но в крайно оскъдно количество. Така той едновременно избягвал и излишеството, и възгордяването.
За нас като неопитни е най-полезно и спасително да се придържаме към „златната среда”, т.е. да следваме в простота църковните предписания и да се пазим от своеволието. И пренебрежението, и неразумният подвиг са белег на едно и също нещо - гордостта, която е най-тежкият грях.

E-книги