По време на кървавата саморазправа след 9 септември 1944 г. е било възможно всеки да наклевети всекиго и така са били осъдени хиляди невинни. В такъв момент човек се запитва дали наистина е нужен „езически суров закон”, за да озапти свирепите страсти, бушуващи с все по-голяма сила. Подобни правила противоречат изцяло на християнските ценности, но биха спасили много невинни жертви. В това число и отец Иван Тодоров от с. Тръстеник - Плевенско.
Той е роден в с. Еница, Белослатинско, през 1905 г. Завършва Духовната семинария в София и като млад свещеник е разпределен в с. Тръстеник. Там той живее до последните си дни. Неговата дъщеря Савка Константинова си спомня, че на 9.IХ.1944 г. вечерта дошли комунисти и го арестували, откарали го в Плевен, но след това го пуснали, тъй като не е имало причини да го задържат. На първи октомври същата година е мобилизиран в поделението в с. Згарево, което се намира в училището на селото. На десети октомври е бил закаран на масовите убийства в Пилишатската гора, близо до селото, но само за да гледа. След три дни се прибира в Тръстеник, но не успява да се види със семейството си. Арестуван е от Тодор Караджов, тогава милиционерски началник, и група комунисти. В показанията си Тодор Караджов посочва, че отец Иван е бил отведен заедно с Дамян Дамянов, бивш полицейски началник преди 9.IХ, и Величко Попов, писар в общината, от непознати служители на ДС. Тримата са били откарани в с. Ясен и там са избити. Един от задържаните заедно с тях, но впоследствие освободен, е Тодор Павлов - полицейски началник преди 9.IХ. в град Добрич. Задържан е бил по същото време в общината на Тръстеник. Той разказва: „Отец Иван беше пребит, в много тежко състояние. Нарисуваха му стълба на стената и го караха да се качва по нея”.
Петър Гановски по-късно споделял пред приятели на чашка, че лично той е извозвал тримата арестувани с каруцата си от общината към конските гробища и полумъртви са ги погребали. Оттогава този човек толкова се уплашил, че не можел да гледа погребения и не минавал покрай гробища.
Според показанията на Вера Доровска свещеник Иван Тодоров държал „слова” на селяните за пълното унищожение на комунизма. С тези мотиви излиза присъдата на Плевенския народен съд и на 16 април 1945 г. о. Иван, заедно с Дамян Дамянов и Величко Попов са осъдени на смърт „задочно”, тъй като вече са били убити. Този съдебен акт не е целял оправдаване на убийствата, тъй като комунистите не е имало пред кого да се оправдават, а е „легитимирало” заграбването на имотите им от държавата, впоследствие преминали в частни ръце.
Естествено тази клевета се разпространила из селото, за да накарат хората да не вярват и да се отдръпнат от свещениците. Един от комунистите в селото обаче все още поддържа тази версия за отец Иван. Той разказва, че когато бил малък, се прибирал с баща си късно една вечер. Изведнъж отец Иван изскочил с кърпа през лицето и пушка в ръцете и извикал: „Стой! Къде сте тръгнали! Има вечерен час!” И този комунист твърди, че отец Иван бил в охраната на селото. Впоследствие се оказа, че вечерен час и охрана в Тръстеник не е имало...
Всички тези неща като че ли са били предусещани от негови близки, които му предлагат да избяга в Румъния при вуйчо си. Отец Иван обаче отговаря, че не може да живее без своето паство и без тая църква, за която е дал живота си.
Ние не се стремим да виждаме в лицето на отец Иван Тодоров светец или пък икона. Но в трудните антихристови времена след 9-и септември дори честното изпълнение на пастирския дълг е вече подвиг и мъченичество. Това е мъченичеството на отец Иван Тодоров.

E-книги