На Трети март преди 125 години бе подписан Санстефанският мирен договор. Тогава, на Трети март, България възкръсна за нов живот. Трети март е дата свещена, славна, победна.
Тази дата поражда в нас благоговение, вдъхновение и преклонение.
„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”, казва Господ Иисус Христос (Йоан 15:13). Такава любов е неизмерима по сила и необхватна по мащабност.
Когато любовта огрее, тогава и стремежът за свобода е неудържим и желанието за справедливост е неопреодолимо, а величавият подвиг - осъществим.
Всички, които паднаха за свободата на България, остават безсмъртни.
Всички, които обичат България, оставят трайни следи.
Всички, които поддържат българския дух, са славни в новото време.
Чествайки нашия национален празник, нека се издигнем с крилете на любовта, за да изживеем силата му.
Да достигнем чистите и светли простори на разбирателството, за да почувстваме истинската радост на голямата победа.
Да се извисим над всичко недостойно, за да дадем на младото поколение добър пример и вярна насока за достоен живот.
В Плевен, на Шипка и другаде се издигнаха паметници, които свидетелстват за нашата благодарност.
На Шипка днес е спокойно, но чисти и спокойни ли са нашите души?
На Шипка оставиха костите си много герои, но ние пазим ли спомена за тях?
На Шипка отекваха оръдия, но сега ехти ли в нас благодарността към загиналите герои?
България и днес ни зове към единство. България и днес ни призовава за мир.
Да празнуваме с искреност, доброта и благост, за да пребъде България през вековете. Амин!

Произнесено пред Сливенската общественост, 3 март 2003 г.

E-книги